Щолц влезе с пакет цигари в лявата ръка. Сполдинг заобиколи кръглата маса и седна с лице към завесата.
— Седнете — каза Дейвид, показвайки стола срещу себе си Щолц се усмихна, като разбра, че ще бъде с гръб към входа.
— Мъжът от Лисабон е предпазлив човек — Германецът дръпна стола и седна като постави цигарите на масата. — Мога да ви уверя, че не съм въоръжен.
— Добре. Аз съм въоръжен.
— Много сте предпазлив. Полковниците гледат накриво воюващите, които носят оръжие в техния неутрален град. Вашето посолство би трябвало да ви каже това.
— Разбрах също, че арестуват американци по-бързо, отколкото ваши сънародници.
Щолц вдигна рамене.
— Защо не? Все пак ние ги обучавахме. Вие само купувате говеждото им месо.
— Между другото, няма да има обяд. Платих на келнера само за масата.
— Съжалявам. Лангустите… лобстера тук са превъзходни. Може би питие?
— И питие не. Само разговор.
Щолц заговори с равен глас.
— Добре дошли в Буенос Айрес. От Ерих Ринеман.
Дейвид се вторачи в мъжа.
— Вие?
— Да, аз съм вашата свръзка.
— Много интересно.
— Това е похватът на Ерих Ринеман. Той плаща за предаността.
— Ще искам доказателство.
— С най-голямо удоволствие. От самия Ринеман… Приемливо ли е?
Сполдинг кимна.
— Кога? Къде?
— Тук съм, за да обсъдим това. Ринеман е така предпазлив, както и мъжът от Лисабон.
— Бях в дипломатическия корпус, в португалския. Не се опитвайте да направите нещо повече от това.
— За съжаление — каза Щолц, — трябва да ви кажа истината. Хер Ринеман е много недоволен, че хората от Вашингтон са решили да изпратят вас като свръзка. Присъствието ви в Буенос Айрес може да привлече внимание.
Дейвид протегна ръка към цигарите, които Щолц бе оставил на масата. Запали една… Германецът беше прав, разбира се, Ринеман беше прав. Единствената отговорност в неговото избиране бе възможното знание от страна на неприятеля за лисабонската му операция. Сигурен бе, че Ед Пейс е огледал този аспект, отхвърляйки го в полза на превъзхождащите ценни качества. Безсмислено, това не е предмет на разговор с Хайнрих Щолц Германският аташе все още бе недоказан фактор.
— Нямам представа за какво говорите. Аз съм в Буенос Айрес да предам предварителните препоръки от нюйоркските и лондонските банкови кръгове, отнасящи се до следвоенните възстановителни договорености. Виждате ли, ние вярваме, че ще спечелим. Ринеман не може да бъде игнориран в така проектираните разговори.
— Мъжът от Лисабон подхожда най-професионално.
— Бих желал да престанете да повтаряте тази глупост…
— И убедителен — прекъсна го Щолц. — Прикритието ви е едно от много добрите. То има повече тежест от това на страхлив американец с високо обществено положение. Дори Хер Кендъл се съгласи с това.
Дейвид се забави преди да отговори. Щолц бе близо до това да даде своето доказателство.
— Опишете Кендъл — каза Сполдинг тихо.
Щолц се усмихна под мустак.
— Бих предпочел колкото се може по-бегло. Той е най-непривлекателното двукрако. Сигурно трябва да е най-необикновеният мъж, работещ с цифри, иначе не би имало причина на земята да бъдем в една стая с него.
— Стояхте ли в една стая с него?
— С часове, за нещастие. Заедно с Ринеман… Сега може ли да говорим?
— Започвайте.
— Вашият човек Лайънс ще бъде тук вдругиден. Можем да изпълним всичко много бързо. Проектите ще бъдат доставени в един пакет, а не в два, както мисли Кендъл.
— Така ли мисли той?
— Това му беше казано.
— Защо?
— Защото късно снощи хер Ринеман мислеше, че ще е така. Самият аз не знаех за промяната до тази сутрин.
— Тогава защо телефонирахте снощи?
— Инструкции от Уолтър Кендъл.
— Обяснете това.
— Необходимо ли е? Единият няма нищо общо с другия Хер Кендъл ми телефонира. Явно току-що беше говорил с вас. Каза, че внезапно бил повикан във Вашингтон. Каза, че веднага трябва да се свържа с вас, за да няма прекъсване в комуникациите. Той беше непреклонен.
— Каза ли ви Кендъл защо се връща в Щатите?
— Не. Нямаше причина да го разпитвам. Неговата работа тук свърши. Той не ни интересува. Вие сте човекът с кодовете, не той.
Дейвид смачка цигарата си, като гледаше в покривката.
— Какъв е вашият ранг в посолството?
Щолц се засмя.
— Трети… четвърти по ред, е моята скромна преценка. Моята лоялност, така да се каже, е към интересите на Ринеман. Сигурно това се разбира.
— Ще разбера, когато разговарям с Ринеман, нали? — Дейвид погледна към германеца — Защо Гестапо са тук, в Буенос Айрес?