Ринеман се сражаваше в битка, която богатството му не можеше да спечели.
— Habichtsnest ist prachtig. Unglaublich — каза Дейвид учтиво, но със сдържан ентусиазъм.
— Вие сте любезен — отговори Ринеман, като продължи, а също и внимателен, но няма причина да не говорим на английски… Хайде, седнете. Мога ли да ви предложа питие? — Финансистът го поведе към най-близката маса.
— Не, благодаря — каза Дейвид, сядайки срещу Ринеман. — Имам важна работа в Буенос Айрес. Факт, опитах се да обясня това на Щолц, преди да затвори телефона.
Ринеман погледна към невъзмутимия Щолц, който бе облегнат на каменната балюстрада.
— Беше ли необходимо това? Хер Сполдинг не трябва да бъде третиран така.
— Страхувам се, че бе необходимо, майн хер. В полза на нашия американски приятел. Беше ни докладвано, че той е следен, ние бяхме подготвени, ако това се случи.
— Ако аз съм бил проследяван, то вие сте извършвали проследяването.
— След факта, полковник, не отричам това. Преди това ние нямахме причина.
Тесните очи на Ринеман се обърнаха към Сполдинг.
— Това е обезпокояващо. Кой би ви преследвал?
— Може ли да говорим на четири очи? — попита Дейвид, поглеждайки към Хайнрих Щолц.
Финансистът се усмихна.
— Няма нищо в нашите споразумения, което да изключва Botschaftssekretar. Той е между моите най-ценни съдружници в Южна Америка.
— Твърдя най-учтиво, че ще говоря само на четири очи.
— Нашият американски полковник може би е засрамен — прекъсна го Щолц с глас, изпъстрен с жлъч. — Мъжът от Лисабон не е считан за компетентен от собственото си правителство. Той е поставен под американско наблюдение.
Дейвид запали цигара, той не отговори на германския аташе. Ринеман проговори, като жестикулираше с едрите си, деликатни ръце.
— Ако това е така, няма причина за изключване. И явно не може да има друго обяснение.
— Ние купуваме — каза Дейвид със спокойно натъртване. — Вие продавате… Открадната собственост.
Щолц щеше да проговори, но Ринеман вдигна ръка.
— Не е възможно това, което загатвате. Нашите споразумения бяха направени при пълна секретност, те бяха напълно успешни. И хер Щолц е довереник на Висшето командване. Много повече от посланика.
— Не обичам да се повтарям — проговори Дейвид ядосано. — Особено когато аз плащам.
— Остави ни сами, Хайнрих — каза Ринеман с очи върху Сполдинг.
Щолц се поклони вдървено и излезе бързо, яростно през арката в голямото фоайе.
— Благодаря.
Дейвид промени позата си на стола и погледна нагоре към няколкото малки балкона на втория и третия етаж. Помисли си колко ли много мъже бяха близо до прозорците, наблюдаващи и готови да скочат, ако направи погрешно движение.
— Ние сме сами, както бе пожелано — каза германският изгнаник, едва прикривайки раздразнението си. — Какво има?
— Щолц е белязан — каза Сполдинг. Изчака, за да види каква ще бъде реакцията на финансиста при тези новини. Както можеше да се очаква, нямаше никаква. Дейвид продължи, като мислеше, че Ринеман не го разбира напълно. — На него не му е била дадена правилна информация в посолството. Той може да получи по-добра в нашето посолство.
— Абсурдно! — Ринеман остана неподвижен, тесните му клепачи бяха полупритворени, гледаше втренчено към Дейвид. — На какво базирате едно такова мнение?
— Гестапо. Щолц уверява, че няма действащо Гестапо в Буенос Айрес. Но той не е прав. То е тук, то действа. Решено е да ви спре. Да спре и нас.
Хладнокръвието напусна Ерих Ринеман, макар и за кратко време. Едва забележимо потрепнаха торбичките под очите му. „Погледът му стана по-суров от преди, ако това изобщо бе възможно“, помисли Дейвид.
— Моля да изясните!
— Първо искам да отговорите на въпросите.
— Вие имаше въпроси… — гласът на Ринеман се повиши, ръката му сграбчи масата, вените на посивяващите слепоочия се издуха. Той спря и продължи по-спокойно, както говореше преди. — Простете ми. Не съм свикнал да ми поставят условия.
— Сигурен съм, че не сте вие. От друга страна, аз не съм свикнал да работя със свръзка като Щолц, който е сляп за своята собствена уязвимост. Такъв човек ме разочарова… И ме тревожи.
— Тези въпроси… Какви са те?
— Приемам, че проектите са били изнесени?
— Да, изнесени са.
— На път ли са?
— Пристигат тази нощ.
— Пристигат по-рано. Нашият човек ще бъде тук вдругиден.
— Сега бие сте този, на когото е дадена грешна информация, хер полковник. Американският учен Лайънс ще бъде тук утре.