— Можете да бъдете спасен, но само ако ни кажете! Сега!
Лайънс не мръдна погледна към мъжа с палтото, без да отмести главата си, със спокойни очи.
— Напиши го! — каза мъжът в светлосивото палто.
Това бе моментът за действие.
Дейвид изскочи иззад корниза с насочен пистолет.
— Не пипайте оръжието! Вие! — изкрещя на мъжа, който бе най-близо до него.
— Обърнете се!
В шок, без да мисли, мъжът се подчини Сполдинг направи две крачки напред и удари с дулото на своя „Берета“ главата на мъжа. Той припадна веднага.
Дейвид извика на човека до разпитващия в сивото палто:
— Вдигни този стол! Сега! — Посочи с пистолета към високия стол на няколко фута от масата. — Казах, сега!
Мъжът протегна ръце и направи каквото му бе наредено; той бе обезвреден. Сполдинг продължи:
— Ако го пуснеш, ще те убия… Доктор Лайънс, вземете оръжията им. Ще намерите пистолети и ножове. Бързо, моля.
Всичко се случи много бързо. Дейвид знаеше, че единствената възможност да се избегне стрелбата е бързината на действието, бързото обезвреждане на един или двама мъже, една внезапна промяна на преимуществото.
Лайънс стана от стола и отиде първо при мъжа със светлосивото палто. Явно беше, че ученият е наблюдавал къде носи пистолета си. Извади го от джоба на горното палто. Отиде до мъжа, който държеше стола, и извади също такъв пистолет, след това го претърси и от сакото му взе широк нож и втори, къс револвер от кобур на рамото. Положи оръжията върху далечния край на масата и премина към третия човек в безсъзнание. Обърна го и извади два пистолета и сгъваем нож.
— Свалете палтата си! Веднага! — изкомандва Сполдинг към двамата мъже. Взе стола от този до него и го бутна към съмишленика му. Те започнаха да свалят палтата си, когато Сполдинг изведнъж проговори, преди да са довършили това.
— Спрете точно сега! Задръжте!… Докторе, моля ви, донесете два стола и ги сложете зад тях.
Лайънс го направи.
— Седнете — каза Сполдинг на пленниците си.
Седнаха с наполовина свалени от раменете палта. Дейвид се приближи до тях и смъкна дрехите по-надолу, до лактите.
Двамата мъже в гротескни маски от чорапи сега бяха седнали с ръце, стегнати от собствените им дрехи.
Застанал пред тях, Дейвид посегна и разкъса копринените маски от лицата им. Придвижи се назад и се облегна на масата, с пистолет в ръка.
— Добре — каза той — Смятам, че имаме около петнайсет минути преди адът да се развихри наоколо… Имам няколко въпроса. Ще трябва да ми отговорите.
36
Сполдинг слушаше и не вярваше… Чудовищността на престъплението бе толкова невероятна в точния смисъл на думата, че беше извън пределите на неговите разбирания.
Човекът с хлътналите очи беше Ашър Фелд, командир на Временното крило на Хаганах, действащо в Съединените щати. Той разказваше…
— Операцията… размяната на проектите на системата за водене на самолети в големите височини срещу индустриални диаманти, бе наречена с името „Тортюгас“ от американците, по-точно от един американец. Той бе решил трансферът да се извърши в Драй Тортюгас, но това явно е било отхвърлено от Берлин Въпреки това името било запазено като кодово название от този човек. Въвеждащата в заблуждение връзка съвпада точно с неговата собствена паника да не бъде въвлечен. Оказва се, че за него и за Феърфакс за тази операция най-подходящ е мъжът от Лисабон.
— Когато Министерството на войната изпраща разрешителните за товарене в офиса на компанията „Коенинг“ в Ню Йорк, един съюзнически снабдител, съшият този човек кодира разрешителното като „Тортюгас“. Ако някой провери, „Тортюгас“ е операция на Феърфакс. Значи — няма да бъдат задавани въпроси.
— Концепцията за договарянето най-напред е била сътворена от Nachrichtenchieitst. Сигурен съм, че сте чували за Nachrichtendienst, полковник…
Дейвид не отговори. Не можеше да говори. Фелд продължи:
— Ние от Хаганах научихме това в Женева Донесоха ни за една необикновена среща между американец, наречен Кендъл, финансов анализатор на важна самолетна компания, и един много презиран германски бизнесмен, хомосексуалист, изпратен в Швейцария от водещ администратор в Министерството на въоръженията, Unterstaatssecretar Франц Алтмюлер… Хаганах е навсякъде, полковник, включително в задграничните представителства на Министерството и на Луфтвафе.
Дейвид продължаваше да гледа втренчено евреина толкова точен в неговия необикновен… невероятен разказ.
— Мисля, ще се съгласите, че такава среща е необичайна. Не бе трудно да манипулираме тези двама пратеници в ситуация, която ни позволи да направим запис. Това бе в отдалечен ресторант; те бяха аматьори.