Това бе цялата информация, която имаха.
Препоръчано бе господин Оливър и господин Крафт да започнат работа веднага по тази информация.
Ако те не успеят да направят това, до Министерството на войната ще достигнат изключително сериозни обвинения за измами от отделни лица и групи, свързани с контрактите за въоръжения.
Настъпи дълъг период на мълчание. Заключенията от неговото изложение, с всички забележки, бяха възприети постепенно от двамата мъже.
Алан Суонсън допълни натъртено потвърждението си за техните най-лоши опасения и каза не който и да бъде избран да отиде в Женева той няма да бъде някой негов познат. Не трябва да бъде свързан и с Министерството на войната или някоя от неговите служби. Това беше най-важното.
Срещата в Женева беше проучвателна. Който отидеше в Швейцария, би трябвало да бъде знаещ и, ако е възможно, способен да забележи измама. Явно човек, който сам е използвал измамата.
Това не би било трудно за тях, не и в кръговете, където се движат. Те със сигурност познават такъв човек.
Наистина познаваха такъв. Счетоводител на име Уолтър Кендъл.
Суонсън погледна нагоре към часовника на стената — показваше шест и двайсет.
Защо времето върви толкова бавно? От друга страна, защо не спре? Защо не спре всичко, освен слънцето? Защо трябва да има нощ, която да прекарваш сам?
След един час ще бъде в своя кабинет и тихо ще прави приготовления за някакъв си Уолтър Кендъл, който да отлети по неутрални пътища за Женева, Швейцария. Той ще скрие заповедите в синята кесийка заедно с драсканиците на другите транспортни и митнически документи. Няма да има подписи върху ордерите, само печата на дивизията във Феърфакс. Стандартна процедура при тайни операции.
„О, Исусе, помисли Суонсън, ако можеше да има контрол… без участие!“
Но той знаеше, че това не беше възможно. Рано или късно щеше да се изправи лице в лице с реалността.
8
Беше прекарал осем дни в северната част на страната. Не допускаше, че ще се забави толкова дълго, но Сполдинг знаеше, че е необходимо… един неочакван дивидент. Акцията, която бе започнала като едно рутинно бягство на двама учени от Рур Валей, се превърна в нещо съвсем различно.
Учените бяха използвани само за примамка — примамка на Гестапо. Пратеникът, който съумя да ги измъкне от Рур, не беше член на немското нелегално движение. Той служеше в Гестапо.
Три дни бяха достатъчни на Сполдинг, за да го установи със сигурност. Мъжът от Гестапо бе един от най-добрите, с които се бе сблъсквал, но грешките му попадаха в една и съща схема, личеше, че не е опитна свръзка. След като Дейвид установи със сигурност този факт, той вече знаеше какво точно трябва да се направи.
Пет дни умишлено води „нелегалния“ си спътник по хълмове и планини, далече на изток чак до Сиера де Гуара, почти сто мили в обратна посока от нелегалния маршрут за бягства. Той влизаше в отдалечени села и се „съвещаваше“ с различни хора, за които знаеше, че са фалангисти, но които, от своя страна, не го познаваха, след което заявяваше пред гестаповеца, че са партизани. Пътуваха по първобитни пътища, слязоха до реката Гуайардо, като през цялото време той обясняваше, че това са пътеките на бягството… Обратно на това, което смяташе германецът, маршрутът беше на изток, към Средиземно море, а не към Атлантика. Цялото това объркване беше основната причина за успеха на Пиренейската мрежа. Два пъти изпращаше гестаповеца в градовете за продукти и двата пъти го наблюдаваше и установи: мъжът от Гестапо влизаше в сгради, които имаха дебели телефонни жици, прикрепени за покривите.
Натрупаната информация се предаваше обратно в Германия. Само това си струваше инвестирането в тези допълнителни пет дни. Германските прихващачи щяха да бъдат заети дълги месеци, докато изяснят „източните маршрути“. Същевременно мрежата на запад щеше да работи сравнително спокойно.
Ето, че вече играта идваше към своя край. „Толкова по-добре“, помисли си Дейвид. Имаше работа, която трябваше да свърши в Ортегал — на Бискайския бряг.
Малкият лагерен огън вече загасваше, а нощта бе студена. Сполдинг хвърли бегъл поглед на часовника си. Беше два часа сутринта. Беше наредил на „свръзката“ да стои на пост доста далече от лагера… извън светлината на огъня. Далече в тъмнината. Беше дал достатъчно възможност за усамотяване и за предприемане на някакъв ход на мъжа от Гестапо, но германецът не я беше използвал, стоеше на поста си.