— Кучият му син беше хомо, кълна се в Господ!
За един час Кендъл беше успял да опише и най-малките детайли, всичко, което се беше случило в Женева: количествата диаманти и трошляк, за които се беше споразумял, спецификации за качеството, за Буенос Айрес, Джан Спинели, проектите за жироскопи — тяхната сертификация и доставка, а също и за свръзката — Ерих Ринеман, един евреин в изгнание. Кендъл беше властен и не беше чужд на тъмните сделки. Явно се чувстваше в свои води.
— Как можем да сме сигурни, че ще работят честно? — попита Крафт.
— Честно ли? — Кендъл подсмръкна, изпъшка и направи гримаса на представителя на „Пакард“. — Дяволски забавно. Честно!
— Може да не предоставят проектите, за които сме се уговорили — продължи да обяснява Крафт. — Те могат да ни дадат нещо друго — нещо, което да няма никаква стойност!
— Има право — обади се Оливър с присвити устни.
— А ние можем да натоварим контейнери с натрошено стъкло. Мислиш ли, че това не им е минало през ум?… Но те ще спазят изискванията така, както ще направим и ние. По едни и същи идиотски причини. И двете страни са притиснати до стената. Имаме общ враг и той не е нито една от договарящите се страни.
Оливър, който седеше срещу него, се втренчи в счетоводителя и каза:
— Там — генералите на Хитлер, а тук — Министерството на войната.
— Точно така. И двете страни сме доставчици. Правим го за Бога, за Родината и за няколко долара. Затова сме в отвратително положение. Ние не даваме съвети на проклетите генерали как да печелят войни, а пък те не ни дават съвети как да поддържаме производството. Ако оплескат стратегията или изгубят някоя битка, ние не викаме, но ако ние сме затруднени или ако не доставим това, което искат те, тогава става лошо. Проклятие, това просто не е честно. Онзи хомо, Дитрих, виждаше нещата като мен. Ние трябва сами да се защитаваме.
Крафт стана от дивана, беше нервен и личеше, че се двоуми. Започна да говори тихо, колебливо.
— Това не може да се нарече защита, в нормалния смисъл на думата. Все пак се занимаваме с врага.
— Кой враг? — Кендъл започна да прехвърля листове, без да поглежда към Крафт. — Прав си отново. Това е по-добре от „нормално“. Без значение кой ще победи, накрая, след като приключи всичко, и двете страни ще имат нещо, на което да се опрат. За това също се споразумяхме.
За известно време настъпи гробна тишина. Оливър се наведе напред от стола си с приковани върху Кендъл очи.
— Това несъмнено е дивидент, Уолтър. Може би има доста здрав разум във всичко това.
— Много — отговори счетоводителят, като си позволи да погледне за кратко време Оливър. — Ние разрушаваме градовете им, бомбардираме фабриките им, изтриваме ги от картата. Да не говорим за железопътни линии, магистрали — всичко отива по дяволите. Ще става все по-лошо. Ще могат да се направят много пари за възстановяване. Пари за реконструкция.
— Представи си, че Германия спечели? — попита Крафт от прозореца.
— Невъзможно — отговори Кендъл. — Единственият въпрос е колко щети ще бъдат нанесени и на двете страни, а ние имаме железарията. Колкото повече щети, толкова повече ще струват ремонтите. Това включва и Англия. Ако сте умни, момчета, ще бъдете готови за промяна и ще задигнете част от следвоенните стотинки.
— Диамантите… — Крафт се обърна от прозореца и попита — за какво им са?
— Какво значение има това? — Кендъл отдели един лист от останалите и записа нещо на него. — Изчерпали са своите, натясно са. Също като вас с водещата система… Между другото, Хауард, говорил ли си предварително с мините?
Оливър се замисли. Той примигна и вдигна нагоре очи.
— Да. С „Коенинг“. В нюйоркските им офиси.
— Как го каза?
— Че е строго секретно, с потвърждение от Министерството на войната. Разрешението ще дойде от канцеларията на Суонсън, но дори той не е наясно с нещата.
— И те повярваха? — попита счетоводителят, продължавайки да пише.
— Казах, че парите са насреща, че ще могат да изкарат някой друг милион. Запознахме се в Клуба на банкерите.
— И те повярваха — това беше по-скоро изявление.
— Уолтър… — продължи Оливър, — спомена Спинели и по-рано. Не ми харесва. Това е лош избор.
Кендъл спря да пише и погледна нагоре към мъжа от „Меридиан“.
— Не смятам да му казвам каквото и да било. Само това, че ние купуваме. Той трябваше да изчисти всичко, преди да платим, така както и да каже дали проектите са автентични.
— Няма да ни свърши работа. Не би позволил да го изритат сега от този проект. Не и сега — ще възникнат прекалено много въпроси. Намери някой друг.