Той трябваше да убива. Не в огъня на битката с противника, изпаднал в ярост от гледките и звуците на боя, а да убива безшумно, лице в лице с мишената, Сам.
Това последно качество успокои Пейс. Изражението му показваше, че в каквото и да са замесени неговите началници, то не отговаряше напълно на неговите подозрения. Министерството на войната не би искало такъв човек, ако смяташе да прави повърхностни съглашения.
Най-висшият офицер от Феърфакс не направи никакъв коментар. От само себе си се разбираше, че самият той трябва да направи проверка по досието. Той попита за код и име, към което би могъл да се обърне при нужда.
Суонсън се наведе напред и впи очи в картата на бюрото. Картата, която бе там вече повече от три часа.
— Наречете го „Тортюгас“ — каза той.
Алтмюлер се вгледа в неразчупения печат на широкия кафяв плик. Огледа го на светлината на настолната лампа и извади лупа от най-горното чекмедже. Изследва печата под лупата и остана доволен. Не бе фалшифициран.
Куриерът на посолството долетя от Буенос Айрес през Сенегал и Лисабон и достави плика на ръка, както бе инструктиран. Тъй като куриерът се беше установил за постоянно в Аржентина, Алтмюлер не искаше да занесе обратно клюки, затова започна безличен разговор, връщайки се няколко пъти към комуникациите с един неангажиращ, пренебрежителен маниер. Той подхвърли, че е досадно — някакъв меморандум, отнасящ се до финансите на посолството, който по-скоро би трябвало да отиде във Финансовото министерство. Но какво да се прави? Знае се, че посланикът е стар приятел на Шпеер. Сега, след като куриерът си отиде и вратата беше затворена, Алтмюлер насочи вниманието си към плика. Писмото бе от Ерих Ринеман.
Сряза горния му ъгъл. Писмото бе написано на ръка с нечетливия почерк на Ринеман.
Скъпи мой Алтмюлер,
Да служа на Райха е привилегия, която приемам с ентусиазъм. Разбира се, аз съм благодарен за вашите гаранции, че моите усилия ще станат достояние на старите ми приятели. Нищо повече не е нужно при сегашните обстоятелства.
Мисля, че ще се зарадваш да узнаеш, че моите кораби плуват под неутралния Парагвайски флаг в крайбрежните води от Пунта Делгада на север до Карибско море. Може би това ще бъде изгодно за вас. Нещо повече, аз имам няколко плавателни съда, външно малки или средни, но оборудвани с най-съвременни машини. Те могат да пътуват бързо в крайбрежни води, имат допълнителни резервоари за гориво и това позволява бързо да преминават големи разстояния. Не може да се сравняват със самолета, разбира се, но пътуванията се правят в пълна секретност, далече от любопитни очи, които наблюдават всички летища в наше време. Дори неутралните страни трябва постоянно да заобикалят блокадите.
Тази информация би трябвало да отговори на озадачаващите въпроси, които поставяш.
Моля те да бъдеш по-точен в бъдещите ни връзки. Искам да те уверя в моята привързаност към Райха.
Между впрочем, съдружници в Берн ме информираха, че вашият Фюрер показва признаци на умора. Това трябваше да се очаква, нали? Помни, мой скъпи Франц, че идеята е винаги по-велик паметник от човека. При сегашните обстоятелства идеята идва преди човека. Тя е паметникът.
Чакам отговор от теб.
Колко деликатно непроницателен бе Ринеман!… привързаност към Райха, съдружници в Берн… забележими признаци на умора, трябваше да се очаква…
… по-голям паметник от човека…
Ринеман подробно уточнява своите възможности, финансовата си мощ, своята „основателна“ загриженост и недвусмислената си привързаност към Германия Чрез включването и съпоставянето на тези фактори той издига себе си над Фюрера. И като прави това, порицава Хитлер — за по-голяма слава на Райха. Без съмнение Ринеман имаше фотокопие на писмото си и щеше да започне да води досие на операцията в Буенос Айрес. И един ден ще го използва, за да се издигне до върха в следвоенна Германия Може би в цяла Европа. Защото ще има оръжие, което да гарантира приемането му.
В победа или поражение. Непоколебима привързаност или обратното — изнудване в такива мащаби, че съюзниците биха потреперили при мисълта за това.
„Нека да бъде така“, помисли Алтмюлер. Той нямаше указания за Ринеман. Ринеман бе експерт във всяко нещо, което започваше. Той беше прекалено методичен, консервативен в напредъка, но само по отношение усвояването на детайлите, преди да продължи напред. Освен всичко това той имаше и смело въображение.