Бригадирът наблюдаваше мръсния мъж пред себе си. Прилошаваше му само при мисълта, че такава човешка отрепка като него бе необходима в настоящия момент. Или може би сам си беше виновен за тази ситуация? Използваш го, след което нареждаш да бъде екзекутирал. Всичко това приближаваше световете, в които живееха.
— Добре, г-н Кендъл. Ще говоря бавно… Човекът, който съм избрал за Буенос Айрес, е един от добрите агенти, които имаме в разузнаването. Но не искам да поемам и най-малък риск той да разбере за трансфера на диаманта. Ако излезе, че Ринеман работи сам, това ще бъде съмнително. Включването на нелегалното движение вече поставя нещата извън подозренията.
Суонсън беше направил домашната си работа. Всички говореха за нелегалните движения във Франция и на Балканите, но германското нелегално движение бе работило по-упорито и по-ефективно, с повече жертви от всички останали. Вече бившият мъж от Лисабон щеше да знае това. Именно на това разчиташе, за да легитимира задачата в Буенос Айрес.
— Чакай малко… Исусе Христе! Чакай малко. — Начумереният израз, изписан по лицето на Кендъл, изведнъж се промени. Сякаш изведнъж бе открил нещо, което го развеселяваше в думите на Суонсън. — Това може да е добро средство.
— Какво искаш да кажеш с израза средство?
— Точно това. Казваш, че ще го използваш заради този агент. Нелегалното движение е извън подозрения и всичко останало… Окей, да отидем по-нататък. Вие току-що посочихте гаранциите, които ще трябва да дадем.
— Каква гаранция?
— Това, че пратката от мините „Коенинг“ ще може да напусне Буенос Айрес. Това ще е и козът ни… Нека ви задам няколко въпроса. И, моля ви, дайте ми точни отговори.
„Плъх“, помисли си Суонсън, докато гледаше към развълнувания, небрежен мъж.
— Продължавай нататък.
— Това нелегално движение. Те са извели доста хора от Германия, извели са много известни хора. Искам да кажа… всеки знае това.
— Те са… това е… било много ефективно.
— Имат ли някакви връзки в германската флота?
— Предполагам. Централното съюзническо разузнаване ще има по-точна информация…
— Но вие не желаете да искате информация от тях?
— Изключено.
— Но все пак е възможно?
— Какво?
— Немската флота, по дяволите! Подводният флот!
Кендъл се бе облегнал напред с втренчени в Суонсън очи.
— Предполагам. Не съм… не съм от разузнаването. Германското нелегално движение има голяма мрежа. Предполагам, че имат контакти във военноморското командване.
— В такъв случай това е възможно.
— Да, точно така — всичко е възможно. — Суонсън понижи глас. — Възможно е.
Кендъл се облегна на стола и смачка цигарата си. Той се усмихна с непривлекателната си усмивка и махна с пръст на Суонсън.
— В такъв случай ето ви историята. Ще бъдете чист, а и няма да будите съмнения… Докато купуваме тези планове става така, че се появява немска подводница, която обикаля наоколо, готова да се появи на повърхността и да докара един, даже двама много важни бегълци. С помощта на нелегалното движение. Каква по-добра причина една подводница да изплува във вражески води? Пазени от патрули… Само, че никой не слиза. Вместо това се качва нов товар на борда.
Суонсън се опита да осъзнае разсъжденията на Кендъл.
— Ще има доста усложнения…
Грешка! Това ще е нещо изолираш. Едното няма нищо общо с другото! Това ще са само приказки, така или иначе.
Бригаден генерал Алан Суонсън можеше да разбере кога е срещнал мъж с повече възможности от неговите.
— Възможно е. Радиозатъмнение. Централни съюзнически… Заповеди…
Кендъл се изправи от стола и започна да говори тихо:
— Подробностите. Ще ги уточня… А вие ще ми платите. Господи, и то как ще платите!
13
Остров Терсейра, от Азорските острови, на 837 мили западно от Лисабон, бе позната спирка за трансатлантическите пилоти, летящи по южните маршрути до Съединените щати. Когато се снижаваха ги обхващаше топло чувство, че ще има малък трафик и ще бъдат обслужени от способни земни екипажи, което им позволяваше бързо да излетят отново. Летище „Лейджис“ бе добро за служба; хората, изпращани там, разбираха това и изпълняваха работата си добре.