Самолетът беше разкъсан!
Дейвид внезапно разбра, че имаше само един шанс да оцелее. Резервоарите бяха пълни догоре за дълъг презатлантически полет и щяха да избухнат след броени секунди. Достигна катарамата на кръста си и я задърпа с все сила. Беше заключена. Изхвърлянето на стола бе причинило свиване на колана и разкъсване на плата. Той дърпаше и извиваше, докато закопчалката подскочи и се отвори.
След това, което се случи с останките на самолета, започнаха серии от гърмящи конвулсии, сякаш отбелязващи последна схватка, преди да спре на разровената, неравна земя оттатък пистата Дейвид се отблъсна в обратна посока и запълзя колкото можеше по-бързо към задната част. За момент бе принуден да спре и се притисна към една дъска, прикрил лице с ръцете си. Назъбено парче от метал пронизваше задната част на дясното му рамо.
Товарният отвор зееше. Сержантът от военновъздушните сили лежеше мъртъв, наполовина извън желязната рамка. Гърдите му бяха разрязани и отворени от гърлото до последните ребра на гръдния кош.
Дейвид прецени разстоянието до земята, доколкото му позволяваше обхваналата го паника, и се хвърли от самолета, като се сви, готов за падането и необходимото търкаляне по-далеч от продължаващата да се движи опашка.
Земята бе твърда и камениста, но той беше спасен, Продължи да се търкаля, да пълзи, разравяйки земята с окървавените си ръце, докато остана без въздух в дробовете си. Отпусна се на земята и чу в далечината свистящите сирени.
Чак тогава експлозия разтърси земята и изпълни въздуха.
По специалната честота летяха напред и назад радиограми между летище Лейджис и дивизията във Феърфакс.
Дейвид Сполдинг трябваше да бъде пренесен от Терсейра със следващия полет до Нюфаундленд не по-късно от един час. В Нюфаундленд ще бъде посрещнат от бомбардировач във военновъздушната база и откаран директно до летище „Минел“, Ню Йорк. При положение, че подполковник Сполдинг бе без големи физически наранявания, нямаше да се наложи промяна в дадените му разпореждания.
Причината за експлозията и убийствата в „Б–17“ без съмнение бе саботаж. Подготвен още в Лисабон или при зареждането с гориво в Лейджис. Веднага започна интензивно разследване.
Холандър и Балантайн бяха с Дейвид докато бе прегледан и превързан от английски военен лекар. Бинтове опасваха шевовете по дясното му рамо. Раните по дланите и ръката бяха почистени. Сполдинг се чувстваше разтърсен, но можеше да се справи. Докторът напусна, след като предписа венозно успокоително, така че Дейвид да почива напълно през последната част на палета до Ню Йорк.
— Сигурен съм, че ще бъде приемливо за вас да вземете една седмица отпуск — каза Холандър. — Боже мой, щастие е, че сте между нас.
— Жив е по-точната дума — добави Балантайн.
— Аз ли бях мишената? — потила Сполдинг. — Беше ли свързано с мен?
— Феърфакс не мисли така — отговори оплешивяващият Холандър. — Те мислят, че е случайно съвпадение.
Сполдинг гледаше азорско-американския агент, докато говореше. Видя му се, че Холандър се поколеба, като че ли искаше да прикрие нещо.
— Близко съвпадение, нали? Аз бях единственият пасажер.
— Ако врагът може да унищожи голям самолет заедно с пилота, в моите представи това вече е напредък. Охраната в Лисабон е отвратителна, негодна!
— Не и там, където бях аз. По принцип, не.
— Добре. Може би тук в Терсейра тогава… Аз само ви казвам какво мисли Феърфакс.
Почука се на вратата на превързочната и Балантайн отвори. На нея застана строен лейтенант и проговори внимателно, обръщайки се към Дейвид видимо знаещ, че едва е избягнал смъртта.
— Време е, сър. Ще трябва да излетим след двайсет минути. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Нямам нищо, лейтенант. Каквото имах е в онази грамада от изгорели отломки на юг.
— Да, разбира се. Съжалявам.
— Не съжалявайте. По-добре вещите, отколкото аз… Веднага идвам.
Дейвид се обърна и стисна ръцете на Балантайн и Холандър.
Когато казваше „довиждане“ на Холандър, той видя нещо в очите на агента.
Холандър криете нещо.
Британският морски офицер отвори замрежената врата на навеса и влезе вътре. Пол Холандър стана от стола.
— Вие ли донесохте това? — попита той.
— Да — офицерът постави куфарчето си на единичната метална масичка и отвори ключалките му. Извади плик и го подаде на американеца. — Фотолабораторията свърши чудесна работа. Добре осветени заден и преден изглед. Почти толкова добър, колкото и истинският предмет.
Холандър разтвори плика и извади снимка. Това беше увеличение на малък медальон.