Сполдинг ще го разбере. Тъмният свят на агенти и двойни агенти беше неговият живот през последните няколко години. Дейвид Сполдинг… ако може да се вярва на досието му… Щеше да приеме заповедта, каквато и да е тя, и да намери разумно професионално решение.
Ако, разбира се, Сполдинг е жив!
О, Господи! Какво се бе случило? Къде бе това? Лейпис, Лейджис? Някакво проклето летище в Азорите! Саботаж. Взривен при излитане!
Шофьорът зави от автострадата по черен вирджински път. Бяха на петнайсет минути от базата Феърфакс. Суонсън се улови, че смуче долната си устна между зъбите. Явно бе прехапал меката тъкан, защото усети вкус на кръв в устата си.
— Имаме нова информация — каза полковник Едмънд Пейс, застанал пред фотокарта в рамка. Картата бе на остров Терсейра от Азорите. — Сполдинг е добре. Разтърсен е, разбира се. Няколко шева, охлузвания, но нищо счупено, въпреки това. Оживял е по чудо. Пилотът, помощникът и другият член на екипажа са мъртви. Единствените живи са Сполдинг и задният картечар, но той може би няма да оживее.
— Може ли да се движи Сполдинг?
— Да. Холандър и Балантайн са с него сега. Разбрах, че искате да бъде отведен…
— Исусе, разбира се — прекъсна го Суонсън.
— Изпратих го към Нюфаундленд за прехвърляне. Освен ако измените заповедите. Крайбрежният патрулен полет ще го вземе и отведе на юг. Летище „Мичел“.
— Кога ще пристигне?
— Довечера късно, ако позволява времето. В противен случай рано сутринта. Трябва ли да го доведем тук?
Суонсън се поколеба:
— Не… Нека някой доктор още на летище „Мичел“ да го прегледа основно. Задръжте го в Ню Йорк. Ако има нужда от няколко дни почивка, настанете го в хотел. Иначе… всичко остава.
— Добре… — Пейс изглеждаше леко разочарован от своя висшестоящ — Някой трябва да се срещне с него.
— Защо?
— Неговите документи, всичко, което приготвихме, отиде заедно със самолета. Те са купчина пепел.
— О, да, разбира се. Не се сетих за това. — Суонсън се отдалечи от Пейс и отиде до стола пред празното обикновено бюро. Седна.
Полковникът гледаше генерала. Той бе загрижен от липсата на съсредоточеност у Суонсън и неадекватната концентрация.
— Ние можем да приготвим нови много лесно, това не представлява проблем.
— Добре, направете го. След това изпратете някой да го посрещне на „Мичел“ и да му ги даде.
— Окей… Но възможно е да промените мнението си. — Пейс прекоси разстоянието до стола си, но остана прав.
— Защо? За какво става дума?
— Каквото и да е… Взривяването на самолета бе саботаж, както ви казах. Ако си спомняте, помолих ви да дойдете тук поради неочакваното развитие.
Суонсън погледна нагоре към своя подчинен.
— Имах трудна седмица. Аз ви казах важността на този проект. Не играйте с мене игрите на Феърфакс. Не съм експерт във вашата работа. Помолих ви само за сътрудничество, заповядах ви, ако това ви харесва повече. Кажете какво мислите, само без предисловия, моля.
— Помъчих се да ви помогна — тонът на Пейс бе строго учтив. — Не е лесно, сър. Оставих ви дванайсет часа да размислите върху алтернативите. Този самолет бе взривен от Хаганах.
— Какво?
Пейс му обясни за еврейската организация, действаща извън Палестина. Наблюдаваше Суонсън внимателно през цялото време.
— Това е безумие! Нищо не разбирам! Откъде го знаеш?
— Първото нещо, което екипът за проверка прави на мястото на саботаж, е бързо да го огледа, да вземе от отломките, да търси доказателства, които биха могли да се стопят от топлината, или да изгорят, ако са използвани експлозиви. Това е предварителна проверка и се прави бързо… Медальон на Хаганах е намерен, занитен към опашката. Искат да ги разпознаят добре.
— Господи! Какво казахте на хората в Азорите?
— Осигурих ви цял ден, генерале. Инструктирах Холандър да омаловажи всяка връзка, да не говори нищо на Сполдинг. Ако се постави този въпрос, чистосърдечно да го обясни със съвпадение. Организацията Хаганах е независима и фанатична. Повечето ционистки организации се пазят от нея. Наричат я група от диваци.
— Как допуснахме това? — Суонсън бе разтревожен на друго ниво.
— Знаете, сигурен съм, че Азорските острови са под британски контрол. Стар португалски договор им дава право да имат военни инсталации.
— Знам това — каза Суонсън предпазливо.
— Британците намериха медальона.
— Какво ще правят по-нататък?
— Да помислим. Евентуално ще направят рапорт до Централното съюзническо разузнаване.