Анди се засмя. И двамата се засмяха.
Дойде келнерът. Той като че ли познаваше Кавело.
— Емпанадите тук са корави като камък. Но за сметка на това приготвят най-добрите маргарити на север от Антарктида.
— Тогава нека да е маргарита — каза Анди, без дори да отвори менюто.
Кавело си поръча водка „Абсолют“ с лед.
— И така, защо си тук? — попита тя и се облегна назад. — Тукашните и без теб си гледат овцете, нали? Пък и не приличаш много на фермер, Франк.
— Заради климата — подсмихна се Кавело, но после продължи: — Да кажем, че тук ми допада. Изолирано и самотно. Макар че с това се изчерпват добрите му качества.
— Знаеш ли, наистина започвам да вярвам в онова с програмата за защита на свидетели. — Тя го изгледа с престорено свенлива усмивка.
Келнерът донесе питиетата им. Анди вдигна своята маргарита, а Кавело — водката си.
— За края на света — изрече той — и за надеждите и очакванията, които вървят с него.
Анди го погледна в очите, преди да чукнат чашите си.
— Звучи ми като план.
Тя отпи глътка и се загледа зад него към площада. Някъде оттам Ник ги наблюдаваше. Това й даваше сила, а бог й бе свидетел, че тъкмо от увереност най-много се нуждаеше сега.
— Какви надежди и очаквания имаш, Франк? — попита го, като надникна над слънчевите си очила.
— Всъщност мислех си за теб.
— За мен? — Анди отново се изнерви и побърза да намести очилата си. — Какво толкова знаеш за мен?
— Зная, че хората не идват чак тук, защото са щастливи. Зная също, че си много привлекателна и склонна към приключения. Зная, че си тук.
— Ти си истински психолог.
— Мисля, че познавам хората. И как работят мозъците им.
Зае се да я разпитва за живота й и тя трябваше да му разкаже версията, която двамата с Ник изфабрикуваха. За провала на първия й брак и за това как фалирал някакъв ресторант в Бостън, където била главен готвач, после решила, че се нуждае от промяна в живота — от нови авантюри. И така се озовала тук.
На два пъти докосна ръката му. Кавело реагира, като се приведе по-близо до нея над масата. Анди знаеше как се играе тази роля. Молеше се само да не се е досетил какво се крие зад представлението.
Той скръсти ръце пред гърдите си.
— Знаеш ли, Алисия, аз не съм мъж, който говори със заобикалки.
— Не, Франк. — Тя отпи от чашата си.
— Не, Франк? — Повтори думите й разочаровано.
Анди му се усмихна.
— Не, Франк… исках да кажа, че не съм останала с впечатлението, че си такъв.
Лицето му също грейна в усмивка. Под масата тя премести крака си, за да докосне неговия.
Кавело застина, загледан в нея. Всичко бе толкова жалко… и гнусно.
— Може би ще пожелаеш да разгледаш ранчото ми. Не е много далеч от града. Там е по-красиво от всичко тук.
— С удоволствие. Кога мислиш, че може да стане?
— Защо не този следобед? След като обядваме.
— Би могло — сви рамене Анди. — Макар че имам друга идея. Хотелът ми е само през няколко преки оттук, Франк. Сигурна съм, че мога да ти осигуря една не по-малко зашеметяваща гледка.
118.
Наблюдавах двамата, скрит в ланд круизера, паркиран на отсрещната страна на площада. Когато Анди и Кавело станаха от масата и се насочиха към хотела, усетих как сърцето ми бясно заби. Тя свърши работата си. Отправяха се към хотелската й стая.
По пътя дотам Кавело кимна към единия от двамата си бодигардове в рейндж роувъра, кимване, за което се помолих да означава Свободни сте за следобеда.
Но не се оказа така.
Двамата веднага излязоха автомобила. Единият бе по-нисък и набит, с бръсната глава и мустаци, докато другият бе висок, с дълга черна коса, облечен в яке „Адидас“. Последваха господаря си от дистанция около седем метра. Не беше на добро.
За пръв път, откакто двамата с Анди планирахме операцията, се сблъсках с реалността. Знаех, че дори допирът на ръката на Кавело може да бъде мъчителна агония за нея. Може да й призлее от докосването му до тялото й и да не издържи. А ето че сега възникна и проблемът с бодигардовете. Очевидно щяха да придружат Кавело до хотела.
Напипах дръжката на глока, скрит в сакото ми, готов за стрелба. После излязох от ланд круизера.
В мозъка ми отекваше един-единствен въпрос: дали да не ги очистя и двамата още сега.