Лейтенант Нед от Двадесет и трети полицейски участък в Манхатън заяви, че проверяват дали жената не е била проститутка на повикване, но засега разполагали с доста оскъдни данни за нейната външност.
„Изяснихме, че господин Кристанчич е прекарал вечерта в покер клуб «Мъри Хил». Известно е, че това е частно заведение на Източна тридесет и трета улица. Възможно е именно там да е срещнал тази жена“, добави лейтенантът.
Той уточни, че на местопрестъплението не са открити следи от грабеж или от съпротива, което сочи, че жертвата, у когото са намерени над десет хиляди долара в брой, вероятно е познавал убиеца си.
Ключалката на входната врата се завъртя и Анди влезе, облечена с джинси и кожено яке.
Изглеждаше изненадана, че ме заварва у дома. През последните шест месеца бях партньор в „Бей Стар Интернешънъл“, голяма охранителна компания.
— Ник…
— Как е Рита? — попитах я, като вдигнах очи от вестника. — Нали каза, че ще прекараш нощта при сестра си.
— Да. — Анди остави кесията с покупките върху кухненския плот. — А след това имах прослушване.
Побутнах вестника през масата. Тя го взе и се зачете. После кимна, вдигна поглед към тавана и го насочи към мен.
— Наистина си добра актриса — похвалих я.
Тя седна на стола срещу мен. Изгледа ме прямо, без да се опитва да прикрива каквото и да било.
— Той уби сина ми, Ник. Уби и съдебните заседатели.
— Откъде разбра, че е в Ню Йорк?
— Твоят приятел, онзи от Агенцията за национална сигурност… Харпъринг. Изпрати ти факс преди няколко дни. За лицето, за което си се интересувал преди година. В него пишеше, че въпросният мъж се е появил отново в Щатите, но под друго име. В Агенцията знаели, че е отседнал в хотел на Таймс скуеър.
— Значи всичко свърши — Кавело, Нордешченко.
— Да, Ник — кимна тя. — Свърши.
Приближих се до нея. Повдигнах я и я прегърнах, като притиснах силно главата й към гърдите си. След малко попитах:
— И как мина днешното ти прослушване?
Тя сви рамене.
— Не беше зле. Става дума за епизод от сериала Закон и ред. Обадиха ми се, че съм получила ролята.
— О! И каква е тя?
— Няма да повярваш, но ще играя ролята на председател на съдебните заседатели — каза Анди. После се усмихна. — Имам само една реплика, Ник. Съдията пита: „Госпожо председател, стигнахте ли до решение за присъда?“ Аз я поглеждам, също както гледам теб в момента, и отговарям: „Да, Ваша Чест, стигнахме“.