Неколцина от присъстващите се захилиха. Тя погледна Шарън Ан Моран с надеждата да види поне някакво подобие на усмивка по лицето й, ала то си остана свъсено.
Вратата рязко се отвори и Джон О’Флин връхлетя със зачервено лице, плувнал в пот.
— Господи, навън прилича на джунгла или на зоопарк. Линията на метрото от Лонг Айланд в пиков час. Невероятен ад.
— Вие сте О’Флин, нали? — попита саркастично Шарън Ан Моран. — Вече бях започнала да си мисля, че ще се наложи да ви прехвърлим в резервите. Утре трябва да сте тук в девет и половина, господин О’Флин. — Шарън Ан Моран недоволно почука по масата с молива си.
— Да, да, мадам — отдаде чест О’Флин и се отпусна задъхан в стола до Анди.
— Утре в девет и половина? — изпъшка Ектор, кабелен техник. — Нима искате да кажете, че този процес ще трае толкова дълго?
— Осем седмици, господин Рамирес — осветли го Шарън Ан Моран. — Да не би да имате по-приятно занимание в следващите два месеца?
— Да, като например да припечеля нещо за прехраната си — начумерено промърмори кабелният техник.
Шарън Ан Моран отиде до вратата.
— Сега ще проверя как е вътре. Напомням ви, че сте длъжни да спазвате указанията на съдията да не обсъждате процеса.
— Разбира се — закимаха усърдно всички. Но само две секунди след като Шарън Ан Моран затвори вратата след себе си, забравиха предупреждението.
— Този тип Кавело — забърбори Уинстън, механик, който дори не си бе дал труда да смъкне работното облекло от гърба си, — четох за него. Изглежда, е страшно зловещ тип.
— Убиец, замесен в много изнудвания, като за наказание насичал жертвите си на парчета и ги напъхвал в куфари и после — в багажниците на колите. За да се забавя разлагането на плътта — закиска се Марк, авторът на криминални романи.
Розела отпусна плетивото на коленете си.
— Мъжът ми е малко изплашен. Рече ми: „Ама к’ва ще е тая работа бе, Рози, да не се забъркаш в някаква разправия с наркотрафиканти? Значи ще се разправяте с онзи откачен гангстер?“
— Чакайте малко — прекъсна я Анди. — Нали чухте съдията? Ние още не знаем дали е откачен гангстер. Ще трябва да изчакаме изслушването на свидетелските показния, за да решим дали е такъв.
Неколцина се засмяха.
— А освен това… — Анди огледа масата. — Какво ще кажете, ами че тези мафиоти знаят имената на всички ни и дори къде живеем. — Неколцина от съдебните заседатели кимнаха, внезапно придобили загрижен вид.
Вратата към съдебната зала се отвори. Настана суматоха. Анди имаше чувството, че очите на всички присъстващи са вперени в нея. Шарън Ан Моран застана на прага. Присвитите й очи се насочиха към Анди.
— Елате в кабинета ми — нареди тя.
Всъщност нейният „кабинет“ беше едната от двете тоалетни, където обикновено се провеждаха разговорите на четири очи.
— А?
— В кабинета ми, госпожо Деграс — заповяда й Шарън Ан Моран.
Анди се надигна полека от стола, завъртя очи и последва съдебната служителка в тясната тоалетна.
— Не си въобразявайте, че не зная какво кроите, госпожо Деграс — озъби й се Шарън Ан Моран, щом вратата се затвори.
— Ка… какво кроя? — запелтечи Анди. — Не съм казала нищо в онази стая, което останалите да не са си помислили. — Дори и сестра й Рита. Това бе първото, което й идеше да изрече. Това не те ли притеснява малко, Анди? Искам да кажа, те вече те познават. Става дума за Доминик Кавело. Те знаят къде живееш. Не е нужно дори да си майка, за да си разтревожена. Достатъчно е само да си човек. Процедурата по подбора на съдебните заседатели се проведе съвсем открито. — Слушайте, Шарън Ан, аз само…
— От самото начало искате да се измъкнете от тази работа — прекъсна я Шарън Ан Моран. — Няма да позволя никому да плаши съдебните заседатели. Постигнахте целта си — вече сте история, госпожо.
11.
Анди се върна на стола си в стаята за съдебните заседатели леко зачервена, смутена и наранена. След минути вратата към съдебната зала се отвори и тя разбра какво точно имаше предвид секретарката на съдията.
Шарън Ан Моран надникна през вратата:
— Още не сме напълно готови. — После посочи с пръст към Анди, което я накара да изтръпне. — Госпожо Деграс…