Досега си вървял все по погрешната следа, Ник.
РПВУ. Ръчно приготвени взривни устройства. Бомби. Това е ключът към загадката.
Извадих от чекмеджето рапорта на експертите от ФБР по експлозиви и отново го прегледах, въпреки че знаех наизуст проклетото му съдържание.
Микробусът е бил натъпкан с повече от петнадесет килограма пластичен експлозив C-4. Достатъчно взрив за десетократно по-голям обект. Да се докопаш до толкова много пластичен експлозив не е като да си купиш маджун от близкия бояджийски магазин. Трябва да мислиш като антитерорист, Ник. А не като преследвач на организираната престъпност.
Приятелчета от отдел С-10 бяха проверили всички „изменници“ на терористите и информаторите си в списъка, но така и не успяха да се доберат до следа. Тук е била необходима много по-сложна координация от всичко, което ни беше известно за заниманията на Кавело. Но имаше още нещо озадачаващо в тази история със свръхмощното взривяване — технологията за пръв път е била използвана от чеченците.
Ами ако е замесена руската мафия?
Благодарение на контактите ми с хора, отговарящи за националната сигурност, някъде в тази купчина се намираха списъците на лошите момчета, за които се предполагаше, че са се намирали в страната по време на взривяването на автобуса.
Отново се заех с упорито ровене. Претърсих много листове, изпълнени с имена, досиета, снимки. Анди твърдеше, че е видяла мъж с дълга руса коса изпод шапката, докато бягал с все сили от микробуса. Така че защо не? Защо този удар да не е организиран от руската мафия?
Сергей Огильов все още бе бос на босовете в Брайтън Бийч. Не можеше да се каже, че е сред приятелите ми за голф примерно, доста от хората му бях заловил или депортирал. Но навярно няма да откаже да говорим.
Може би се целех твърде далеч, но нали понякога се получава.
Също като с пистолета на Доминик Кавело, открит на брега чак след като вълните отмиха дюната.
55.
Моника Ан Романо бе във вихъра на най-разкошния секс, който някога бе правила. Не че списъкът на любовниците й бе кой знае колко дълъг. Тъкмо обратното. Но този мъж, когото срещна на едно следобедно питие с приятели, направо й взе ума. Беше много добър, поне според нейните представи. А не като онези скучни счетоводители и адвокати, с които досега бе имала интимни връзки — свършваха за броени минути и всички до един бяха не по-малко нервни и неопитни от самата нея.
— Как е така, скъпа? — попита я той. — Добре ли ти е? Нали се чувстваш екстра?
— О, да — задъхано изрече Моника.
Дали въобще трябваше да му отговаря? Усещаше, че всеки миг ще свърши. При това за трети път.
Сякаш бе изминало безкрайно много време, откакто се прибра от работа, за да стъкми вечерята за болната си майка и да се оттегли в стаичката си да гледа телевизия. Беше на тридесет и осем. Знаеше, че е напълняла и вече никой не я забелязва. До тази случайна среща.
Когато внезапно се появи той — Карл.
Все още не можеше да повярва, че някой толкова добре изглеждащ и много странствал мъж ще й обърне внимание. И сред навалицата от привлекателни адвокатки и юридически съветнички този висок рус европеец със секси акцент ще хареса точно нея. Каза й, че е холандец, макар че на Моника й беше все едно откъде е. Единственото, което имаше значение, бе, че сега е тук, и то на двадесетина сантиметра вътре в нея.
Карл най-после се претърколи по гръб, тежко задъхан, с хлъзгаво от потта тяло. Протегна се и улови ръката й. Притегли я към себе си и отметна кичура от лицето й.
— Как беше? Надявам се, че ти е харесало?
— Съвършено — въздъхна Моника. — Ще ми се да те похваля пред няколко приятелки в офиса, но не искам с никоя да те деля.
— Не искаш да ме делиш с някоя друга? — Той се ухили самодоволно. — Ах, ти, малка егоистична сирена. Знаеш ли какво бих казал за това?
— Какво? — усмихна се Моника. — Че и ти не искаш с никого да ме делиш?
— Точно това!
Внезапно натика палеца си дълбоко в гърлото й. Спазъмът от шока и болката изпънаха гръбнака й като струна. Страданието беше непоносимо.
Карл я изтика от леглото. Очите на Моника щяха да изхвръкнат от орбитите. Спри, моля те, нараняваш ме, боли ме, адски, ала от устата й излезе само стон. Опитваше се отчаяно да се освободи от него. Но хватката му бе стоманена. Какво правеше той с нея?