— За бога, момчета, не можете ли да дадете малко отдих на един почтен гражданин? Слушай, Хай — обърна се той към адвоката си, — твоите хора имат от мен по един голям бифтек. Пак ще се видим тук в два часа.
Съдебните пристави го поведоха към страничния вход и оттам към асансьора в коридора, за да го върнат в килията му, намираща се през две преки от сградата на съда. Толкова пъти бе минавал този маршрут, че вероятно можеше да го стори и със затворени очи.
— Знаете ли какво му е най-лошото на това да изкараш остатъка от живота си зад решетките? — Той намигна на мустакатия си пазач. — Храната! Особено в онзи свинарник „Марион“. И знаеш ли кое е единственото, което те подтиква да се измъкнеш от там? — Сръга мустакатия с лакът. — Смъртната присъда, това е то. Смъртоносната инжекция. — Кавело се разсмя. — Това е единственото, което може да ти вдъхне надежда!
Третият пазач, с радиотелефон в ръката, задържа вратите отворени, докато се качваха в асансьора. Тогава излая в микрофона:
— Те са на път.
Еди и мустакатият трябваше да го придружат в асансьора.
Чернокожият пазач натисна бутона за подземието. Знаеше, че ако натисне този бутон, асансьорът няма да спре на нито един друг етаж, освен ако не бъде избран отвътре, от панела в кабината. Вратата се затвори.
Кавело се обърна към него, макар той да не бе от разговорливите:
— Обичаш ли пица, Бо? Черните също ядат пица, пали?
— Обичам пица — изръмжа пазачът.
— Разбира се, всички ченгета обичат пица — въздъхна Кавело. — Хей, знаете ли какво трябва да направим? Да зарежем този проклет затвор. Какво ще кажеш да зарежем този бебчо във фоайето и да се завъртим към Бруклин за час-два? Там ще ти покажа какво значи истинска италианска кухня. Хайде, кълна се, че в два часа ще бъдем тук. Дори няма да разбират къде сме отишли.
Той сръга Еди, докато гледаше как подовите лампи и асансьора угасват, щом стигнаха долу.
— Ще бъде голям номер, нали, малък Еди? Целият свободен свят навън ще ни търси, докато ние ще си седим в ресторанта на Причи на говежда пържола, салата от чушки и бира. Какво ще кажеш, а?
Мустакатият се ухили.
— Звучи като планирано предварително, Дом.
— Точно така ми звучи и на мен — съгласи се Кавело. — Напомня ми за някакъв план.
66.
Анди ме чакаше в коридора. Каза, че видяла достатъчно. Не й се искало повече да седи в залата. Двамата се качихме в асансьора, заедно с още двама от кандидатите за съдебни заседатели. В кабината се усещаше известна неловкост. Казах й, че според мен е проявила голяма смелост с появата си. Тя ме целуна по бузата.
— Благодаря ти, Ник. Идеята ти беше добра.
По обратния си път нагоре надникнах в стаята на охраната, за да проверя какво става с Кавело. Сваляха го в подземието. Загледах се в екрана през рамото на един от дежурните, докато Кавело застана пред вратата на асансьора, бъбрейки си с двамата пазачи. Всичко бе под контрол. Капитанът, отговарящ за екипа на охраната, се свърза с дежурните по пътя, по който се извежда обвиняемият.
— Субектът е в движение — рапортуваха му те.
Внезапно основите на сградата се разтресоха. Беше като земетресение! По пода изпопадаха чашите с кафе, моливите, бележниците.
— Господи, нещо става! — изкрещя един от агентите, които следяха мониторите, и посочи екрана: — В гаража! Имало е експлозия! Мили боже!
Всички се струпахме около монитора и гледахме шокирани случващото се. Огромни кълба гъст сив дим запълниха екрана. После всичко почерня.
По радиотелефона с много пукане се дочу рапортът на едно от нашите звена, разположени в подземния гараж.
— Долу имаше експлозия! Целият гараж е в пламъци. Може да има жертви. Нищо не се вижда. Само пушеци.
Капитанът сграбчи микрофона.
— Говори Мейчъм. Имаме аварийна ситуация в гаража! Детонирано е взривно устройство. Искам Отряда за бързо реагиране, полицейско подкрепление, медицинските екипи от спешната помощ. И то веднага! Пронто! И искам да знам какво, по дяволите, става!
Знаех какво ставаше там.
Екраните за различните участъци в гаража един по един почерняха, докато дежурните отчаяно се опитваха да се ориентират. Сграбчих Мейчъм за рамото.
— Капитане, това не е заради гаража. А заради Кавело! Вдигни всички агенти по тревога. Той вече слиза надолу!
Изтичах до другия край на пулта и проверих какво излъчва камерата в асансьора.