— Хм, не знам… може пък и наистина да е малко секси.
— Видя ли!
— Ти си луд. — Тя изу обувките ми и постави една възглавница под главата ми. — Да ти донеса ли нещо?
— Не. Натъпкан съм с обезболяващи. — Притеглих я към себе си. — Имам нужда само от теб.
— О, сега разбирам. От многото лекарства главата ти се е замаяла, затова си почукал на първата врата, където си се надявал да получиш нещо.
— И така да е… — Свих рамене. — Не се ли оказах прав?
Тя се наведе и ме целуна леко по бузата, сетне устните й докоснаха моите.
— Бутилка вино щеше да свърши същата работа. Не беше нужно да се оставяш да те прострелят.
— По дяволите — простенах разочаровано. — Защо не се сетих за това по-рано?
Докоснах шията й.
— Не можех да се прибера у дома, Анди. Точно сега не искам да съм там.
Тя кимна и отметна косата си, паднала върху очите й.
— Тогава просто стой тук. Не е нужно да правим нищо. — Отпусна глава върху рамото ми.
Затворих очи, опитвайки се да забравя за ужасния ден, както и за гнева, който ме обзе, докато наблюдавах бягството на Кавело. Раната адски ме заболя. И честно казано, не знаех защо бях дошъл тук.
— Слава богу — прошепна тя, надвесена над мен, — слава богу, че си добре.
— Има нещо интересно около тези мафиоти. Те са отмъстителни като дявола, но повечето са слаби стрелци.
— Моля те, Ник, престани с шегите. Това е много сериозно. Някой се е опитал да те убие.
Млъкнах и усетих една сълза — нейната сълза — да капва върху гърдите ми.
— Кавело избяга — рекох. — Не мога да повярвам, но нямаме представа къде се е скрил.
— Зная — прошепна тя.
За кратко останахме неподвижни. По едно време главата ми започна да се замайва. Сигурно от викодина. Или пък от стреса след днешните преживелици.
— Няма да те подведа, Анди. Знаеш го, нали? Ще намерим начин да се доберем до него. Обещавам ти го, каквото и да ми струва.
— Зная — повтори тя.
Този път усетих, че ми вярва.
76.
На следващата сутрин се събудих на дивана на Анди, загърнат с одеяло и с възглавници под главата. Трябваше да си тръгвам.
Анди спеше в спалнята си. Предпазливо надникнах през вратата. Бях решил да й оставя бележка, но вместо това приседнах на ръба на леглото и погалих косата й. Тя отвори очи.
— Трябва да тръгвам.
— Къде? — попита тя и протегна ръка към моята изпод завивките.
— Снощи ти обещах нещо. Трябва да се залавям за работа.
Анди кимна. Очите й блестяха.
— Ела тук.
Гласът й бе леко дрезгав от съня и неустоимо изкусителен. Изобщо не усещах раната. За миг си помислих — защо пък да не смъкна дрехите си и да се пъхна в леглото при нея.
— Дължа ти нещо — рекох и стиснах ръката й.
— Едно, две, три… колкото искаш. Как е раната?
— По-добре. Сега се нуждая само от малко любовни грижи. — Вдигнах ръка. Но не твърде високо.
— Какво смяташ да правиш, Ник? — Тя ме изгледа, този път по-сериозно.
Знаех какво щях да направя първо. Повече не можех да оставам извън строя.
— Ще зарежа преподаването — усмихнах се. После стиснах рамото й, надигнах се и тръгнах към вратата.
— Пелисанте — извика ме тя.
— Да?
— Направи ми една услуга. Постарай се да не те прострелят. Нито дори да стрелят по теб.
— Пак ще се чуем — усмихнах се аз.
Прибрах се у дома колкото да се обръсна и преоблека. Въпреки че бе събота, потеглих към централата на ФБР. По пътя в таксито се свързах с приятелите ми в Бюрото.
Кавело беше потънал вдън земя. Това не ме изненада. Знаех какви са способностите им да планират операциите си и не се съмнявах, че този път са се постарали да изпипат всичко до съвършенство.
Все пак намерихме автомобила, с който побягнаха от съда. Черният „Форд Бронко“ бе открит на един празен паркинг на Хенри стрийт, на не повече от четири пресечки от съдебната палата. Оказа се, че преди два дни бил откраднат от някакъв търговски център на Стейтън айланд. Задигнати бяха и регистрационните номера. Затворихме цялото Източно крайбрежие. Всяко летище, всеки мост, всяко пристанище от Бостън до Балтимор.
Но от Кавело нямаше и следа.
— Има и още нещо, Ник — въздъхна Рей Хюс. — Вчера късно вечерта са намерили сестрата на Ралф Денунциата. Застреляна в дома си точно между очите. Също и една съседка, която й е била на гости.