Но нещо, което Анди ми бе казала, ме накара да се замисля.
Не можеш да накараш света да се оправи само защото го искаш.
Мракът се сгъстяваше навън. Отпих солидна глътка бира и за пореден път пуснах видеозаписа.
Спомних си още какво й отвърнах тогава през вратата:
Но мога поне да се опитам.
82.
Позвъняването на вратата ме стресна. Замислих се дали да се престоря, че ме няма. Не мърдай. Който и да е, ще си тръгне. Накрая всички си тръгват. Отпих още една глътка бира.
Но се звънеше настойчиво. А накрая влудяващо.
— Ник! Отвори вратата! Не се прави на глупак. — Беше Анди.
Срамувах се да се изправя пред нея, след като й обещах нещо, което вече изглеждаше неизпълнимо. Може би се опасявах да не й причиня още болка или да я въвлека в поредна неприятност.
Тя продължаваше да звъни.
— Ник, моля те. Държиш се глупаво.
Знаех, че ако отворя вратата, нямаше повече да я държа настрани. И това ме плашеше.
Но тя продължаваше упорито да натиска проклетия бутон.
Спрях видеото на пауза и излязох в коридора. За миг се заковах до вратата в колебание дали да отворя. Тя отново позвъни.
— Хей! — провикнах се отвътре и най-после отместих резето. — Идвам.
Беше облечена с палто, шал, зелен суичър с качулка и джинси.
— Изглеждаш ужасно — отбеляза тя, като се вторачи в мен.
— Благодаря. — Пуснах я вътре. — Как… — започнах аз, но тя ме пресече:
— Имаш вид на някой, който от седмица не се е преобличал. А и едно бръснене няма да ти навреди.
— Как ме намери?
Анди пристъпи в апартамента и се огледа.
— Да не мислиш, че има друг Никълъс Пелисанте, който е бил прострелян и отведен в болница „Белвю“?
— От теб би излязло добро ченге — отбелязах, тътрейки се към всекидневната.
— А от теб — лош приятел.
— Права си. Съжалявам.
— Извинението не се приема. Този апартамент е кочина.
Анди смъкна палтото и шала си и ги метна на стола. Аз се отпуснах на дивана.
— Отидох до Бюрото онзи ден, след като се разделихме. Опитах отново да се заема със случая.
— Добре…
— Заявиха ми, че съм вън от играта. Отстранен съм от случая. Няма начин да се върна.
Анди изглеждаше шокирана.
— Но защо?
— Казаха, че съм емоционално обвързан. Предложиха да ми възложат друг случай. Какъвто си избера, само не и този.
— Струва ми се несправедливо. Какво смяташ да правиш?
Погледнах я. Взрях се в топлите й очи. Суичърът се повдигаше и спускаше с гърдите й при всяко вдишване.
— Не зная, Анди.
— Знаеш ли какво? — Тя пристъпи напред и застана пред мен. После обгърна лицето ми с длани. — Ти наистина си емоционално обвързан, Пелисанте.
Целуна ме по бузата, по очите, по устните. Притеглих я към себе си. Устните й бяха меки и топли. С чудесен вкус. Този път ме целуна страстно. Ръката ми се плъзна под суичъра й към сутиена. Бях възбуден до крайност. Чак космите на врата ми настръхнаха. Анди имаше нежна кожа и красиви гърди.
Тя ме целуна отново, после започна да разкопчава ризата ми, едно копче изхвърча на пода. Прекара върха на езика си по рамената и гърдите ми, обиколи ръбовете на раната. Изхлузи суичъра си през глава. Дали беше добра идея? Има ли въобще значение? Вече не.
Притеглих я на дивана, за да смъкна джинсите й. Пръстите й се бореха с ципа на панталоните ми, целуна ме отново, а гъстата й коса се разстла върху лицето ми.
— Мисля, че се нуждаем един от друг, Ник — прошепна тя, докато докосваше лицето ми с устни. — Каквито и да са причините, това е истината.
Свалих панталоните си и се върнах при нея на дивана. Притиснах я към гърдите си. Когато проникнах в нея, телата ни започнаха да се движат в ритъм.
— Радвам се, че дойде.
83.
Първия път го направихме като прежаднели, отвикнали от ласки. Беше си самата истина. Потно и безумно препускане, което ни остави без дъх. Струва ми се, че и двамата свършихме едновременно, преплели тела, неоткъсващи погледи един от друг, отчаяно влюбени.
— Господи! — Анди се отпусна изтощена върху ми, с влажна коса. — Отдавна трябваше да се случи, нали?
— Да — съгласих се, докато се претъркалях по гръб не по-малко задъхан. — Отдавна.