113.
Трябваше да сме търпеливи. Знаехме го от самото начало. Два пъти седмично Кавело напускаше убежището си — неизменно в сряда и събота, със същите два черни рейндж роувъра, и то все по пладне. Кавело шофираше първия, докато двамата му яки телохранители го следваха с втория.
В събота ние го причакахме в покрайнините на Ушуая, за да го проследим из града. Дали това нямаше да се окаже дългоочакваният ни шанс?
Кавело обядваше винаги на едно и също място, купуваше си вестници и пури, след което се прибираше в ранчото.
От бармана и келнерката узнахме, че американецът обядвал в едно кафене, наречено бар „Идеал“ на улица „Сан Мартин“, недалече от пристанището. Сядал на една и съща маса до прозореца. Понякога флиртувал с ниската темпераментна руса сервитьорка. Два пъти двамата били забелязвани да излизат заедно след края на смяната й, за да посетят хотела по-надолу по улицата. Кавело и момичето обикновено излизали след около един час.
След това, като задоволен бик, той се поразтъпквал за кратко на няколко преки по-нататък, до улица „Магелан“, следван от двамата си бодигардове. Купувал си кутия скъпи кубински пури „Кохиба“. После от будката на ъгъла си взимал по един брой от Ю Ес Ей Тудей и Ню Йорк Таймс. Явно се движеше съвсем свободно. Пък и кой би могъл да го познае тук? Понякога се отбивал в друго кафене, поръчвал си кафе, разгръщал вестниците и си запалвал пура. Търговците му угаждали като на важна клечка.
Щом го видях да слиза от рейндж роувъра, отново усетих как вътрешностите ми се стягат. Натрупаните гняв и болка заради толкова убити се надигнаха в мен. Но можех само да го дебна мълчаливо, с вцепенени крайници и пламнала глава.
Как да действам? Как да го издебна, когато е сам, без охраната си? Нямах стръв, която да заложа.
Спряхме да вечеряме в малко ресторантче извън града. Анди изглеждаше необичайно тиха. Нещо й тежеше, както и на мен. Бяхме толкова близо до него и виждахме, че Кавело е напълно свободен човек. Накрая тя вдигна очи към мен.
— Какво ще правим?
Отпих от бутилката чилийска бира.
— Много го пазят. Не зная как да си осигуря безопасен достъп до него.
Анди остави бирата си.
— Слушай, Ник, ами ако опитам аз?
114.
Явно го е обмисляла от доста време. Беше наблюдавала Кавело достатъчно дълго и знаеше, че може да успее. Същото чувство бе изпитала, докато го бе наблюдавала да влиза в съда в онзи първи фатален ден. Знаеше как да приближи към него, ако някога се наложи.
— Забрави ли, че съм актриса?
Двамата незабавно се заехме да нахвърляме план за действие, макар и само в общи линии.
Макар че Кавело я бе виждал само по време на процеса, когато все още бе с дълга коса, обикновено затъкната под баретата й, Анди първо трябваше да се увери, че той няма да я познае. Затова отиде в аптеката и си купи необходимото, за да се изруси. После сплете косата си, както го правят тукашните индианки, и накрая нахлупи бейзболна шапка. С малко оранжево червило и нови слънчеви очила се преобрази така, че сама остана изненадана.
— Какво ще кажеш?
— Мисля, че е крачка напред. Дегизировката ти си я бива.
Но сега не ставаше дума да изиграе роля на сцената. Играта, която играехме в реалния живот, беше на живот и смърт.
Намериха удобно място, където лесно да го примамят. Но тъй като двамата бодигардове на Кавело непрекъснато се навъртаха наоколо, Ник трябваше да е готов да реагира светкавично. Винаги съществуваше риск да не успее да се появи навреме. И тогава Анди можеше да загине. И двамата щяха да загинат.
Ник купи рибарски нож с късо, но силно назъбено острие. И един пъпеш.
— Трябва да го забиеш ето тук — показа й той, като хвана палеца й, за да го насочи съвсем леко и внимателно под брадичката й, след което предпазливо притисна острието на ножа към ларинкса. — Това ще бъде смъртоносна заплаха за него и ще го направи безпомощен. Няма да може да извика. Освен това ще бъде прекалено шокиран, пък и много силно ще кърви, за да може да стори каквото и да е. Ще има много кръв, Анди. Трябва да си подготвена за това. И трябва здраво да натискаш ножа в гърлото му. Докато не умре. Мислиш ли, че ще можеш да го направиш?
— Ще мога — колебливо кимна тя.