Ник й подаде ножа така, както бе прибран в ножницата.
— Сигурна ли си? Покажи ми.
Тя пое оръжието, но несръчно. Никога не бе използвала нож за нещо друго, освен в кухнята за приготвяне на храна. Вдигна го бавно, все още в ножницата, до указаното място, но под брадичката на Ник. И го натисна.
— По-добре ще е да се упражнявам с пъпеша — въздъхна тя.
— Не, ще се упражняваш върху мен. Натисни по-силно — заповяда й той.
Анди натисна ножа с повече сила… право в гърлото му.
Той сграбчи китката й.
— Направи го бързо, ето така. — Ръката му се изпъна рязко нагоре с грубо движение, което я изплаши. Палецът му се допря до същото място в шията й.
Тя простена.
— Трябва да можеш да направиш това — повтори той с нетърпящ възражение тон, като натисна още по-силно. — Защото, ако той заподозре нещо или те разпознае, ще направи същото с теб.
— Ник, причиняваш ми болка.
— Говорим за това как да убием човек, Анди.
— Зная, Ник!
Той се отдръпна.
Тя задържа ножа в ръката си, докато не започна да го усеща по-удобно, дръжката прилегна добре в дланта й. Замисли се за всички мигове, когато бе искала да причини това на Кавело — за сънищата, в които го убиваше отново и отново.
Притисна острието по-дълбоко точно на мястото, което Ник й показа.
Главата й щеше да се пръсне от напрежение.
— По-силно. И се постарай всичко да стане само с един замах. Какво ще стане, ако нямаме друга възможност, Анди? Какво ще се случи, ако останеш насаме с него, а аз не успея да ти се притека на помощ?
Тя изви ръка и натика ножа под брадичката му. Ник инстинктивно повдигна глава. По лицето му се изписа болка.
— Е, сега е по-добре — кимна той и хвана пъпеша. — А сега ми го покажи още веднъж. Искам да видя как ще пронижеш този плод само с един замах. Убий Кавело, Анди.
115.
Тази сряда се очертаваше неприятна за Доминик Кавело.
Винаги очакваше с нетърпение този ден от седмицата. Щом поредната сряда наближеше, вече не го свърташе, не можеше да понася усещането, че е затворник в това изолирано ранчо, макар то да бе собственият му дом.
Защото сряда бе денят, в който чукаше до премаляване Рита — малката темпераментна мексиканка, която работеше в бар „Идеал“. Само че точно днес Рита не беше подръка. Кучката заминала на север чак в Буенос Айрес, за да урежда някакви спорове с роднините си. Така че на Кавело не му оставаше друго, освен да седи в бар „Идеал“ в компанията на топлата бира и наденичките, надървен и разочарован. От години не се бе хранил сам. Винаги беше заобиколен от хората си, от бизнес партньори, както и от красиви женски тела, на негово разположение. Трябваше само да щракне с пръсти. А сега се налагаше да се храни сам през цялото време.
Все едно бе във федералния затвор. Е, може би не съвсем.
Кавело се замисли колко му липсва малката сладка Мариела, с която се бе забавлявал в ранчото. Жалко. Спомни си гладките й като атлаз бедра, едва напъпилите й гърди. Все пак — захили се той на глас — аз бях единственият, който ги е докосвал!
Скоро щеше да завали сняг и нямаше да спре в продължение на месеци. И ще стане още по-трудно да си намира развлечения. Отпи още малко от скапаната аржентинска бира. Усещаше се в капан, натикан в миша дупка. Идеше му да изрита масата. Ако сега си бе у дома, щеше да щракне с пръсти и да има всички жени, които си пожелае. На всякаква възраст. Или да натика дулото на пистолета си в нечие гърло и да чуе нещастника как се моли за живота си. Да, понякога го правеше просто за развлечение! У дома можеше да прави каквото му скимне. Той не бе кой да е, а Доминик Кавело. Електротехника.
Тези скапани потомци на инките въобще нямаха представа кой е.
Кавело се надигна и хвърли на масата няколко смачкани банкноти. Излезе навън и кимна към Луча и Хуан, които го чакаха в рейндж роувъра до отсрещния тротоар. Реши да се поразтъпче до хълма, привил рамене в черното си кожено палто под вледеняващия вятър.
Майната му. Всичко това тук… Гадна работа.
Докато двамата бодигардове го следваха, Доминик Кавело обиколи хълма, зави към пристанището и продължи към улица „Магелан“. Зад него се разлаяха две кучета, докато се боричкаха за остатъците от месото в една консервена кутия, изпаднала от боклука. Много скоро щяха да се сдавят за огризките. Това сега бе неговото развлечение. Извади пистолета си и застреля едното псе. Почувства се по-добре.