— Не разбирам откъде знаете всичко — промълви момичето.
— Това е нещо като природен закон — обясни Тапънс. — Случва се на всички. На мен също ми се случи.
— Разбирате ли, дори ако продам къщата, няма да получим достатъчно, за да преживяваме. Джералд е много мил, но е отчайващо беден, макар че е много добър инженер. Ако имаше поне малък капитал, фирмата му щеше да го вземе за съдружник. Другият, мистър Партридж, е много добър човек, не ще и дума, и доста заможен. Ако се омъжа за него, това ще е краят на всичките ни грижи. Но… но…
— Разбирам — прекъсна я съчувствено Тапънс. — Съвсем не е същото. Можете да си казвате колко е добър и достоен и да събирате качествата му, като че ли са числа. Но това само действа още по-охлаждащо.
Моника кимна.
— Е — продължи Тапънс, — мисля, че трябва да отидем и да проучим нещата на място. Какъв е адресът?
— Червената къща, Стортън-ин-дъ-Марш.
Тапънс записа адреса в бележника си.
— Не ви попитах — започна Моника — за… условията ви — завърши тя, като леко се изчерви.
— Заплащането ни строго зависи от резултатите — осведоми я важно Тапънс. — Ако тайната на Червената къща се окаже такава, че ви донесе приходи, а това изглежда твърде вероятно, съдейки по нетърпението, с което някой иска да придобие собствеността, ще очакваме малък процент. В противен случай — нищо!
— Много ви благодаря! — възкликна признателно момичето.
— А сега — продължи Тапънс, — не се притеснявайте. Всичко ще се оправи. Да се наслаждаваме на обяда и да говорим за интересни неща.
Глава 21
Червената къща
— Е — каза Томи, като погледна през прозореца на „Корона и котва“, — ето ни в „Жабешката дупка“ или както там се казва това затънтено село.
— Да разгледаме случая — предложи Тапънс.
— Дадено — съгласи се Томи. — Като начало ще кажа, че аз подозирам майката-инвалид!
— Защо?
— Драга ми Тапънс, при положение, че цялата тази работа с полтъргайста е скалъпена, за да убеди момичето да продаде къщата, някой трябва да е хвърлял нарочно тези вещи. Момичето каза, че всички са присъствали на вечерята, но ако майката е пълен инвалид, сигурно е била горе в стаята си.
— Ако е инвалид, едва ли би могла да хвърля мебелите.
— О! Но тя не е истински инвалид. Сигурно симулира.
— Защо?
— Тук вече ме хвана — призна съпругът й. — Всъщност действах според принципа да се подозира най-малко вероятната личност.
— Винаги превръщаш работата в забавление — смъмри го строго Тапънс. — Трябва да има нещо, което кара тези хора толкова да искат да притежават къщата. И ако ти не държиш да разследваш тази история докрай, аз държа. Харесвам това момиче. Много е мила.
Томи кимна сериозно.
— Съгласен съм. Но не мога да се сдържа да не се пошегувам с теб, Тапънс. Разбира се, има нещо странно в къщата. Но каквото и да е, то е нещо трудно за откриване. В противен случай един обикновен обир би бил достатъчен. Но да искаш да купиш къщата означава, че се налага да изкъртваш паркет или да събаряш стени, или че под градината в задния двор има находище на въглища.
— Не ми се иска да е находище на въглища. Заровено съкровище би било много по-романтично.
— Хм — изсумтя Томи. — В такъв случай ще посетя местния банков управител, ще обясня, че съм тук на гости за Коледа, че се каня да купя Червената къща, и ще обсъдя въпроса за откриване на сметка.
— Но… защо?
— Почакай и ще видиш.
Томи се върна след около половин час. Очите му блестяха.
— Напредваме, Тапънс. Разговорът премина по предначертания план. После попитах между другото дали имат много вложено злато, както често се случва в тези малки провинциални банки — дребни фермери, запасили се през войната, нали разбираш. От това стигнахме доста естествено до странните приумици на старите дами. Измислих си една леля, която при избухването на войната обиколила с четириместната си кола магазините на армията и флота и се върнала с шестнадесет пушени бута. Той незабавно спомена своя клиентка, която настоявала да изтегли всичките си пари до последното пени — доколкото е възможно, в злато, и настояла също да получи застраховките си, облигациите си и така нататък, под своя собствена опека. Възкликнах, че това е неразумна постъпка, и той между другото спомена, че става дума за предишната притежателка на Червената къща. Разбираш ли, Тапънс? Тя е изтеглила всички тези пари и ги е скрила някъде. Спомняш ли си, че Моника Дийн спомена колко са били изненадани от малкия размер на състоянието й? Да, тя ги е скрила в Червената къща, и някой знае това. Мога доста успешно да се досетя кой е този някой.