Уейн. Протестирам! Печалбите не играят тук никаква роля. Едва ли е нужно да искаме от подсъдимия безкористност за извършеното. Освен това не забравяйте, че процесът е екологически, а не икономически. Финансовите отношения не влизат в кръга на обвинението.
Обвинителя. Извинявам се, ако съм бил разбран погрешно. Нямам никакво желание да изисквам безкористност от подсъдимия. Заговорих за финансови отношения само защото неминуемо ще стигнем до тях. Но нека се върнем към моралната страна на въпроса, след като защитата настоява на нея. Ще се обърна с един въпрос към обвиняемия. Герхарт Зеебом, ваше ли е откритието на новата технология за получаване на горива?
Зеебом. Да. Това е известно на целия свят.
Обвинителя. Какво беше положението на вашата компания преди откритието?
Зеебом. Не виждам какво общо има това с процеса, но мога да кажа, че положението на компанията не беше блестящо. Това беше свързано със западането на нефтохимията поради липса на суровини. Нефт доставяхме главно от Естапоза, но там действуваха много по-могъщи фирми, с които трудно можехме да съперничим. Освен това в Естапоза назряваше гражданска война.
Обвинителя. Това ли ви насочи към търсенето на нови технологии за получаване на горива?
Зеебом. Преди малко стана дума за ползата, която съм имал от своето откритие. Да, аз не съм безкористен. Но освен положението на компанията към изследванията ме тласкаше и желанието да спася света от енергетичната криза. Аз знаех, че поне още няколко десетки години енергетиката не може да мине без химически горива.
Уейн. Искам да допълня думите на Зеебом. Той е имал възможност да си осигури солидна печалба, като отстъпи своята компания на някоя от американските фирми в Естапоза. Но Зеебом съзнателно е рискувал, влагайки огромни суми в създаването на лаборатории. В това несъмнено е играл роля неговият стремеж да помогне на човечеството.
Обвинителя. Герхарт Зеебом, вие сте взели дейно участие в изследванията и твърдите, че сам сте стигнали до откритието.
Зеебом. Не мога да отрека, че на мое разположение бяха стотици научни сътрудници. Без тях моята работа би продължила много години. Но основната разработка на идеята беше моя.
Обвинителя. След като изяснихме спорния въпрос за авторството, нека покажем един епизод от деловата дейност на Герхарт Зеебом.
Озоваваме се в голям кабинет, обзаведен пищно. Но разкошът неволно навежда на мисълта, че работите на собственика не вървят добре. Кабинетите на преуспяващите бизнесмени са много по-скромни. Тук, напротив, всичко бие на очи. Свръхсъвременните мебели, екраните, нарочно оставени открити, картините по стените — всичко създава по-скоро бохемска, отколкото делова обстановка.
Бюрото, стоящо в центъра на кабинета, има странна вълнообразна форма. Зад него седи Зеебом, малко по-млад, отколкото на процеса.
На един от екраните се появява лицето на секретаря — блед младеж с безцветни очи, остър нос и плоски, до синьо избръснати бузи.
— Винцер пристигна — казва секретарят.
— Нека влезе — кимва Зеебом.
Екранът изгасва. Вратата безшумно се разтваря и в кабинета влиза възрастен мъж с побеляла вече коса. Облечен е в старомоден черен костюм, приведен в приличен вид с немалко труд. Цялата външност на Винцер издава неговата бедност. Но лицето му несъмнено е лице на интелигентен човек.
— Седнете, хер Винцер — любезно казва Зеебом. — Поканих ви, за да поговорим за едно ваше предложение, направено преди пет години, ако не се лъжа.
— Шест — мрачно го поправя Винцер.
— Да, точно така, шест години. Вие навярно разбирате, че такива неща не стават бързо.
— Без любезности, моля ви. След всичко, което се случи оттогава, любезностите са излишни. Моята идея беше неизгодна за вас и вие ме измамихте.
Зеебом се навежда напред. На лицето му са изписани учудване и обида.
— Вие сте несправедлив, хер Винцер! Ние купихме вашата идея. Това беше честна сделка.
— Не! Вие използувахте законите, с които не бях достатъчно добре запознат, за да ми хвърлите десет хиляди марки и да ми попречите да продължа работата си. О, аз добре си спомням това: „… забранява се на Конрад Винцер да разработва патент №12833 без разрешение на компанията“. Вие се страхувахте от конкуренция и предпочетохте да скриете моите трудове, след като ме обвържете с помощта на адвокатите си. И дори тези десет хиляди скоро си ги прибрахте по съдебен ред, след като продължих изследванията. Вие използувахте цялото си влияние, за да не бъда приет на работа никъде.