Облекчен, вторият защитник хвърля благодарствен поглед към Хенри Уейн и добавя:
— Да, моят уважаем колега е съвършено прав. Има една европейска поговорка: „Кесаревото — кесарю, божието — богу“. Ние се съгласихме с вас, когато казвахте, че за да изясните обвинението, трябва да разгледате деловите въпроси. Сега те са разяснени и все още нямаме никакъв резултат освен може би настройването на почтените съдебни заседатели срещу обвиняемите.
Председателя. Уверявам ви, че съдебните заседатели ще бъдат строго обективни в своята преценка. А сега моля Обвинителя да продължи конкретно с факти, засягащи престъпления срещу природата.
Обвинителя. Вече казах, че концернът „Тобаяши денки“ има клонове и в други страни. Тези държави са разположени предимно в Югоизточна Азия и Латинска Америка. Но всъщност защо толкова заводи се прехвърлят зад граница?
Уейн. Причините са няколко. По този начин се съдействува за развитието на съответните страни. Освен това струпването на промишлеността е един от най-сериозните проблеми на Япония. Прехвърляйки заводите си в чужбина, Тобаяши не само помага на чуждата и японска икономика, но съдействува за намаляването на промишленото замърсяване.
Обвинителя. Да оставим към деловата част това, че на работниците в тези страни се заплаща много по-малко, отколкото в Япония. Но не е ли странно съвпадението, че в повечето от тях няма закони за охрана на околната среда. Погледнете в какво е превърната тайландската река Пинг, след като в нея излива отпадъците си химическият завод на концерна, разположен край град Чиангмай.
Сухо, пустинно поле. В далечината се виждат сградите на Чиангмай. Реката Пинг лениво влачи водите си край бетонните стени на завода, обвит в отровни облаци. От десетки тръби направо в реката изтичат отпадъчните води — сиви, черни, вонящи.
След миг увисваме над голямо езеро. Водите тук са същите, и миризмата е същата. Нито една птица, нито една риба, нито едно растение по бреговете не дават признак на живот.
— Това е езерото Пинг. Всички представители на флората и фауната са унищожени от отровните води, попадащи тук по реката. Ако този пример не е достатъчен, вижте втори. Целулозният комбинат край град Букитинги на остров Суматра. Лигниновите отпадъци, представляващи смъртоносна отрова за всичко живо, се изхвърлят край реката, на няколко километра от завода.
Картината е почти същата. Гола пустош, разнообразявана само от грамадни могили с кафяв цвят. От тях се надига неприятна, остра миризма.
Обвинителя. Можем да продължаваме този списък с още десетки предприятия, пръснати по всички краища на света. Но да се обърнем към главното обвинение — града на Тобаяши.
Летим високо над морето. Мястото не е трудно да се познае. То е известно в цял свят. На изток се намира град Йокохама, плътно обвит с черен промишлен смог. А на десетина километра западно от него е най-ярката проява на „японското чудо“ — градът на Тобаяши. Осемдесет квадратни километра площ, извоювана от океана. Върху масивни колони е разположен този концентриран израз на промишлената империя „Тобаяши денки“. Тук има невероятно много заводи — металургични, химически, електронни, машиностроителни. Предприятията са преплетени и съчетани с наистина японска изобретателност.
Обвинителя. Искам да задам въпроса, защо трябваше да се създаде този надводен град?
Уейн. Известно е, че в Япония повече откъдето и да било другаде се търсят нови площи. Затова японците обръщат поглед към океана. Те обработват своя шелф, строят плаващи острови, издигат площадки върху колони. Опитвайки се да даде едно ценно за нацията решение, господин Тобаяши създаде своя град. Вие знаете колко допринесоха за прогреса в целия свят тези крайморски заводи. В тях бе изработена една четвърт от частите и приборите на американския космически кораб „Хадес“, с който четирима космонавти достигнаха Плутон. С апаратура, изработена в града на Тобаяши, професор Бекман доказа съществуването на отрицателна гравитация. Можем да посочим още много примери, като започнем от термичните щитове за космическите капсули и свършим с такава гениална дреболия като универсалната лепенка.
Обвинителя. Мисля, че този път моят колега се отклонява от темата. Ще използувам това, за да започна малко по-отдалече. В цяла Япония е разпространено мнението, че университетът Васеда създава приятели, университетът Кейо пари, а Токийският университет — министри. Тобаяши е завършил именно Токийския университет. Вярно, той не е станал министър, но за сметка на това има прекалено много приятели в правителството. Тази дружба непрекъснато се укрепва с дарове от двете страни. Трябва да отбележим, че ежегодно управляващата партия харчи за своята политическа дейност 87 милиарда йени. От тях 72 милиарда са получени от едрите монополи. Лептата на Тобаяши тук не е никак скромна. Тя се равнява на шестнадесет милиарда йени.