— Какво искате от мене? — запитах аз, без да се обръщам.
— Вече ви казах. Трябва да напишете серия репортажи за вашия вестник. Повярвайте ми, това ще бъдат сензационни репортажи. Нещо повече, ние сме съгласни да ви заплатим сумата, която поискате, в каквато и да е валута на вашето време.
— Значи вие отвличате тези хора в бъдещето. Защо?
— Те са подсъдими. Срещу тях ще се води процес.
— И в какво ги обвинявате?
— В престъпление срещу човечеството. Върху тях пада пряката отговорност за замърсяването на околната среда, чиито катастрофални последици вие изпитвате върху себе си, макар че това, което става във вашето време, още не е върхът. Замърсяването ще продължава с още по-бързи темпове.
— А аз ще трябва да напиша репортажи за процеса.
— Точно така. Чрез вас ние ще даваме на хората от вашето време сведения за хода на процеса. Защото желаем това да бъде истинско правосъдие и решенията ни да станат известни на всички. На подсъдимите ще бъде дадена възможност да поканят защитници по свое желание. Вероятно тези защитници също ще бъдат от вашето време.
— Добре — казах аз, чувствувайки колко важно решение взимам. — Съгласен съм.
На осми юли вечерта Джонсън отново се появи в редакцията. Очаквах го. Още сутринта бях донесъл със себе си куфарчето, в което бях събрал фотоапарат, кинокамера, магнитофон и няколко бележника.
Само десет минути по-късно в редакцията нахлу невъобразима тълпа от журналисти. В първите редици се блъскаха конкурентите от „Афтърнуун нюз“.
— Наложи се да ги повикам — каза мистър Джонсън. — Правя го само за ваше облекчение. Без доказателства вашите репортажи биха минали в най-добрия случай за чудесен образец на научнофантастичен роман. Смятам, че нашето изчезване ще бъде достатъчно убедително.
Той вдигна ръка и шумът затихна.
— Господа — започна моят спътник. — След малко аз и добре познатият репортьор Елмър Уелч ще ви напуснем. Поканих ви тук, за да бъдете свидетели на нашето отпътуване, а също, за да направя някои изявления.
Аз идвам от бъдещето. — Той изчака, докато стихне вдигналият се при тези думи шум, и невъзмутимо продължи: — Мистър Уелч ще бъде натоварен със задачата да напише серия репортажи за един необикновен съдебен процес. Подсъдими в този процес ще бъдат виновниците за недопустимото замърсяване на околната среда.
Можете ли да уточните имената на подсъдимите? — извика един от представителите на „Афтърнуун нюз“.
Засега мога да посоча полковник Пилкроу, генерал Бестън и президента на Естапоза Алваро Фелипес. Те вече бяха призовани. По напълно понятни причини няма да посоча онези, на които предстои да бъдат извикани пред съда. Ще кажа само, че ще бъдат призовани и редица свидетели, а на обвиняемите ще бъде дадена възможност да изберат сами своите защитници.
След последните думи на Джонсън в редакцията се надигна истинска буря. От всички страни щракаха фотоапарати, кинокамерите бръмчаха като разярени насекоми, едни от журналистите бързаха да се измъкнат, други се натискаха напред.
— Довиждане, господа — каза Джонсън. — Аз и мистър Уелч ви напускаме.
Цял треперех от нервно напрежение. Изпотените ми пръсти се плъзгаха по дръжката на куфарчето. За момент ме обнадежди мисълта, че може би всичко това е един грандиозен блъф.
Редакцията, фотоапаратите, кинокамерите и смаяните журналисти изчезнаха в ослепителен блясък.
Двамата стояхме в центъра на огромна зала с бели стени.
— Ето ни в двайсет и пети век — тихо каза моят спътник.
Тук привеждаме извадки от някои вестници, засягащи изчезването на журналиста Елмър Уелч и неговия загадъчен спътник от редакцията на нюйоркския вестник „Ню енд нюз“.
Вестник „Афтърнуун нюз“:
Вчера, осми юли, около 19,30 часа, нашият представител Едуард Робинсън бе поканен на внезапно организирана пресконференция в редакцията на вестник «Ню енд нюз». На пресконференцията бяха поканени и представители на редица други издания като «Дейли уърлд», «Ивнинг пост», «Севън дейз». Присъствуваха също така представители на агенция Франс прес и Джапан прес. Очакваха се сензационни разкрития, макар че причината за пресконференцията не беше добре известна на никого.
Тясното помещение, в което бе проведена пресконференцията, не можа да побере всички и мнозина от репортьорите бяха принудени да стоят в коридора на редакцията.
Човекът, който трябваше да говори, някой си Джонсън, за когото след случилото се можем да предполагаме, че е опитен илюзионист и мошеник, стоеше заедно с репортьора на «Ню енд нюз», Елмър Уелч, в дъното на помещението.