— Клетото момче! — извика лейди Кут, облечена в ярковиолетов лъскав пеньоар.
Заобиколи старши инспектор Батъл и с майчинска грижовност се наведе над пострадалия Джими.
— Лорен! — възкликна Бъндъл.
— Gott im Himmel!6 — извика хер Еберхард и продължи в този дух.
— Господи, какво означава това? — попита сър Стенли Дигби.
— Божичко, колко кръв! — каза една камериерка и едва след това изпищя от вълнение.
— Леле! — рече един от слугите.
— Тази няма да я бъде! — отсече икономът, успял да набере кураж и даде знак на прислугата да излезе.
Деловият мистър Рупърт Бейтман отправи въпрос към Джордж:
— Сър, дали някои от присъстващите да не се махнат?
Всички си поеха дъх.
— Невероятно! — възкликна Джордж Ломакс. — Батъл, какво се случи?
Старши инспекторът го стрелна с поглед и Джордж съобрази, че отново трябва да прояви дискретност.
— Моля ви! — каза той, като застана до вратата. — Всичка се прибирайте по стаите! Не се е случило нищо особено:
— Малко произшествие — допълни с лекота старши инспектор Батъл.
— Точно така, произшествие. Наистина ви моля да се приберете по стаите.
На никого не му се прибираше.
— Лейди Кут, ако обичате…
— Клетото момче — повтори тя с майчинска загриженост.
Изправи се без никакво желание. Междувременно Джими даде признаци на живот и приседна.
— Здравейте — каза с плътния си глас. — Какво става?
Огледа присъстващите с празен поглед, след което в очите му отново се появи разсъдък.
— Хванахте ли го? — попита обнадеждено.
— Кого?
— Човека, който се спусна по бръшляна. Бях застанал до прозореца. Сграбчих го, когато слезе, и започнахме борба…
— Мир нямаме от тези проклети обирджии — извика лейди Кут. — Клетото момче!
Джими продължаваше да се оглежда.
— О, май мебелите са пострадали. Човекът беше як като бик и никак не ми беше лесно.
Състоянието на стаята бе ярко потвърждение на думите му. В радиус от три метра всичко, което беше леко и чупливо и можеше да бъде счупено, наистина бе изпотрошено.
— И какво стана сетне?
Джими обаче търсеше нещо с поглед.
— Къде е Леополд? Най-красивият от всички автоматични пистолети?
Батъл му посочи пистолета върху масата.
— Ваш ли е, мистър Тесиджър?
— Да, мой. Това е моят малък Леополд. Колко изстрела са направени с него?
— Само един.
Джими изглеждаше натъжен.
— Леополд ме разочарова — прошепна младежът. — Навярно не съм натиснал спусъка както трябва и затова е прекратил стрелбата.
— Кой стреля пръв?
— Май аз — отвърна Джими. — Човекът успя да ми се изплъзне и докато се усетя, се оказа при прозореца. Тогава именно натиснах спусъка на Леополд. Мъжът се извърна и стреля по мене. После сигурно съм изгубил съзнание.
Джими се хвана натъжен за главата.
Но сър Стенли Дигби внезапно се развълнува.
— Какво казахте, че се е смъкнал по бръшляна ли? За Бога, Ломакс, да не са откраднали онази работа?
Излезе тичешком от стаята. Кой знае защо, никой не пророни и дума по време на отсъствието му. След няколко минути сър Стенли се върна. Кръглото му чипоносо лице бе пребледняло като на мъртвец!
— За Бога, Батъл, няма го! О’Рорк спи непробудно, мисля, че е наркотизиран. Не мога да го събудя. Документите са изчезнали.
Глава двайсет и първа
Възвръщането на формулата
— Der liebe Gott!7 — прошепна ужасено хер Еберхард.
Лицето му бе бяло като платно.
Джордж отправи към старши инспектора поглед, изпълнен с достолепие и укор.
— Вярно ли е, Батъл? Та аз разчитах на вас!
Старши инспекторът отново успя да демонстрира своята невъзмутимост. Не трепна нито един мускул на лицето му.
— И най-добрите понякога търпят поражение, сър — каза тихо.
— Нима наистина искате да кажете, че документа го няма?
Но за учудване на всички Батъл поклати глава.
— Не, мистър Ломакс, не е така. Заслугата обаче не е моя. Трябва да изкажем благодарност на тази млада дама.
Посочи Лорен, която го погледна изненадано. Батъл отиде при нея и внимателно пое от ръцете й кафявия пакет, който тя още стискаше механично.
— Струва ми се, мистър Ломакс, че тук ще намерите онова, което търсите.
Сър Стенли Дигби, с по-бързи рефлекси от тези на Джордж, грабна пакета, разкъса опаковката и разгледа съдържанието му. Въздъхна облекчено и изтри потта от челото си. Хер Еберхард прегърна рожбата на своя ум и я притисна до сърцето си, произнасяйки цял поток от думи на немски.
Сър Стенли се обърна към Лорен и сърдечно й стисна ръката.