— Меrci! bien. Тrеs joli.8
Момичето, доволно от себе си, взе парите, извади цигарата и я пъхна в устата на Мънро.
— Искаш ли бира? Ще донеса храна.
После се отдалечи, като кълчеше стройните си бедра. Мънро извади цигарата от устата си и каза:
— Това място ми напомня Сайгон. Само дето е по-чисто.
— Кабаретното шоу ще продължи ли? — попита Клайв.
— Тук знаят какви ли не номера — тихо каза Сакура. — Не се обиждай. Войниците харесват тези неща.
— Познаваш ли някой от тези хора? — попита Франсин.
Сакура се озърна и поклати глава.
— Тук идват главно хора от племето мео. Момичетата готвят техни блюда и въобще им познават вкусовете.
— А Джай Хан е собственикът? В такъв случай той е добър бизнесмен.
Келнерката се върна с пълен поднос. Постави върху масата бутилки с бира и съдове с храна. На централното място сложи отворена бутилка уиски „Джей Би“. Замириса на гнила риба.
— Какво е това, по дяволите? Мирише на нещо умряло — каза Мънро.
— Това е „па-да-ек“ — поясни Сакура. — Ферментирала риба. Не я яж. Възможно е да съдържа паразити, които да ти увредят черния дроб.
— В такъв случай ще се въздържа от това ястие, колкото и да ме изкушава — каза Мънро. Избърса старателно гърлото на бирената си бутилка и отпи глътка. Клайв и Франсин не докоснаха нито храната, нито напитките.
Барът започна да се изпълва с хора. Започнаха да влизат групички мъже от по трима-четирима души, облечени в нещо като униформа — маслиненозелени блузи и панталони. Повечето бяха ниски и набити мъже с лицата на селяни, състарени повече от селския труд, отколкото от годините. Голите келнерки, които ги обслужваха, сякаш нямаха край.
— Здрасти, приятели — каза един глас с американски акцент и всички се обърнаха. До масата им се бе появил набит мъж на около тридесет години. Бе облечен с джинси и широка риза със защитен цвят. Косата му бе късо подстригана, по военному, и явно не се беше бръснал поне от седмица. — За мен е истинско удоволствие да се запозная с вас. Казвам се 0’Брайън и работя с Кит Макфадън. Акциентът му бе южняшки, може би от щата Луизиана. Той почна да ги сочи с показалец, все едно стреляше с пистолет.
— Вие сте госпожа Лорънс! Сакура Уеда. Ти трябва да си Мънро. — Погледна Клайв. — А този кой е?
— Това е Клайв Нейпиър, мой приятел — каза Франсин.
— Здрасти, приятел — каза 0’Брайън и седна при тях. — Хареса ли ви шоуто? Допадна ли ви храната?
— Казаха ни, че тук ще се срещнем с генерал Джай Хан — тихо каза Мънро. — Къде е той?
— Дай по-добре да говорим по същество — каза 0’Брайън. — Къде са парите?
— Донесохме ги.
— Къде са?
— От другата страна на реката, в една тайландска банка — излъга Франсин. Не намери за необходимо да казва, че са в сейфа на хотел „Дипломатик“.
— В банкноти ли са? — Да.
0’Брайън сякаш леко се отпусна след тази информация. Едва сега Франсин забеляза, че е много мръсен. Ръцете му бяха черни, а по ризата му имаше петна.
— Дием скоро ще дойде — каза 0’Брайън.
— Кой е той? — попита Мънро.
— Дием си е Дием. Ти ще ядеш ли това нещо? Мънро му подаде чинията и каза с изпълнен с безразличие глас:
— Воn арреtit.
— Не обичаш ли сурова риба?
— Казаха ми, че може да съдържа паразити — поясни Мънро на американеца, който бе започнал да се храни.
— Ако изпиеш достатъчно уиски с нея, нищо няма да ти стане.
— Къде е Джай Хан? — повтори въпроса си Мънро.
— На север — отвърна 0’Брайън.
Франсин усети как я залива вълна от разочарование.
— Той няма ли да дойде?
— Не, госпожо Лорънс, няма да дойде.
Вниманието на всички внезапно бе привлечено от тропота на ботуши по дървения под. Към масата се приближаваше възнисък лаосец на средна възраст в пищна военна униформа. Зад него маршируваха двама опънати като струни сержанти с бели униформи и лъскави ботуши. Всички войници в помещението скочиха и застанаха мирно, с изключение на 0’Брайън, който продължи да яде и с пълна уста поясни:
— Това е колегата ми полковник Дием.
Дием се усмихна любезно, сякаш искаше да се извини за неудобството, което е причинил.
— Изключително се радвам на нашето запознанство — каза той на английски и седна. Двамата сержанти останаха в стойка „мирно“ зад него.
Челюстите на 0’Брайън продължаваха да се движат.
— Ще ви се наложи да привикнете към лаоската кухня. Тя започва там, където другите национални кухни свършват. Те готвят нещата, които ние изхвърляме на боклука или изтребваме като вредители. — Взе бутилката уиски и си наля пълна чаша. — Последната седмица ми готвеше съпруга 12 на Джай Хан. През цялото време ме храни все с едно и също: варени свински черва, необърнати и пълни с лайна. Това трябва да е специалитет на племето мео. Прав ли съм, полковник?