Та така, както вече казах, аз разбрах, че достойна смърт би била гибелта от ръката на враг, посегнал на интересите на моята Родина.
По това време афганистанската война вече бе завършила безславно, но бяха започнали въоръжени конфликти в „горещи точки“. Аз не можех самоволно да отида там, защото внушената ми от баба и баща ми дисциплина, която годините служба във военното ведомство бяха затвърдили, не ми позволяваше това. Обикалях кабинети и писах безброй докладни записки, в които говорех, че непременно трябва да поживея в бойни условия. Но кой знае защо, това беше ясно само на мен. Отказваха ми с обяснението, че аз умея добре да правя оръжие, но не и да го използвам. На война е нужно пушечно месо, а не специалисти по отбраната, които могат да бъдат използвани прекрасно в мирно време. Разбира се, не ми го казваха направо, но човек трябва да е пълен идиот, за да не го разбере. Постепенно конфликтите угасваха, от местата, където бих могъл героично да отдам живота си в името на Родината, останаха само Чечня и Таджикистан. Освен това самото понятие „в името на Родината“ някак странно се трансформира. Аз бих могъл да си затворя очите за това, като остана пламенен и предан патриот, отдаден изцяло на Отечеството, ако не бяха вледеняващите подробности за гибелта на много наши момчета. Можеха да ме убият коварно, в гръб, или да ме отвлекат и след месец да ме подхвърлят с отрязана глава и без гениталии. И тогава никой никога не би ме идентифицирал, биха ме заровили в незнаен гроб, а още по-лошото е, че биха ме сметнали за минал на страната на противника. За такава смърт ли мечтаех? Не, не и не.
Месеците мъчителни размисли донесоха плодовете си. Най-сетне измислих как да напусна живота, като спазя всички необходими ми условия. Това трябва да стане красиво. Трябва всички да го запомнят и аз да не изчезна в небитието. Нещо повече, то трябва да накара хората да се замислят за собствената си смърт и за подготовката си за нея. Това трябва да стане скоро, докато съм още относително здрав и не съм се превърнал в зловонен безпомощен боклук. И най-сетне — най-важното — това трябва да стане в името на моята Родина, по нейна воля и нейно желание. Само от нейните ръце съм готов да приема смъртта. И само в този случай смъртта ми ще бъде достойна.
Доценко
Петата жертва на Шегаджията беше жена на име Светлана Ястребова, двайсет и пет годишна. Убиецът отново бе оставил рибка с кукличка и бележка, но пари за погребение и този път нямаше. Впрочем нищо чудно: Ястребова беше омъжена за доста заможен бизнесмен — все за едно погребение щеше да намери средства. Изглежда, Шегаджията беше приключил с бедняшката класа и бе преминал към премахване на далеч не бедни хора. Отначало старицата Фирсова, сега съпругата на бизнесмен.
— Слушай, а може да изповядва псевдокомунистически идеи? — изказа предположението си Серьожа Зарубин. — Че не бива да има нито бедни, нито богати… Нещо от този сорт.
— Ама че го каза и ти! — разсмя се Доценко. — Дори най-комунистическите комунисти не са стигали до такъв апотеоз!
— Но нали той е маниак — настоя Зарубин. — Знае ли човек как се е пречупило това в болния му мозък. Защо се смееш? Нали трябва да има някаква логическа верига. Трима бедни, двама богати. Спомняш ли си, като деца имахме една книжка — „Проверете своите способности“ от Айзенк13. Там имаше всякакви задачки, включително редица от числа или букви, която трябваше да продължим. Тогава се получават два варианта. Или трима бедни и трима богати, или трима бедни, двама богати и един по-различен. Е, ние трябва да измислим какъв именно ще е той.
Те бавно се разхождаха из втория етаж на скъпия московски магазин „Бритиш Хаус“. Михаил имаше уговорка с Ирина да се срещнат пред входа на разположения на „Нови Арбат“ магазин: за Деня на милицията бе получил солидна премия и беше намислил да започне купуването на подаръци за Нова година, докато има пари, а Ира според неговия замисъл трябваше да му бъде консултант за подаръците, предназначени за жените. Със Серьожа Зарубин Доценко се срещна един час преди срещата с Ира, за да обсъдят сведенията, събрани във връзка с петата потърпевша — те стигнаха заедно до „Нови Арбат“ и стояха на уговореното място, решили да обсъдят служебните си въпроси, докато дамата дойде. Но Ира не дойде навреме, разтревоженият Доценко й се обади по телефона вкъщи и Татяна, която вдигна, дълго му се извинява и му обясни, че Ира е излязла от къщи буквално преди четвърт час, тъй като тя, Татяна, закъсняла, а Гришенка не може да остава сам.
13
Ханс Юрген Айзенк (1916–1997 г.) — световноизвестен английски психолог, роден в Германия, работил в областта на теорията на личността, интелигентността, поведенческата терапия и др. — Б.пр.