Първата съпруга на убиеца
Той искаше от мен невъзможни неща, но аз започнах да разбирам това едва по-късно. Отначало всичко беше прекрасно, приличаше на приказка, която ще трае вечно.
Не бях си избрала института, по-скоро институтът бе избрал мен. Не мога да кажа, че на седемнайсет години жадувах да получа висше образование. Изобщо не обичах много да уча, но завърших благополучно училище благодарение на спортните си данни. Включиха ме в националния младежки отбор по волейбол, непрекъснато ходех на лагер-сборове и състезания, а в промеждутъците — на ежедневни тренировки. Училището се гордееше с мен и ми прощаваше всичко заради спортните ми постижения. Дори в комсомола ме приеха задочно, не ме мъкнаха до районния комитет и не ме тормозиха с въпроси по устава (и без това никога нямаше да го науча). А аз през това време участвах в мач на юношеската олимпиада.
Така че си избрах институт, който ми е близо до къщи. Разбира се, държах кандидатстудентски изпити, но и бездруго беше ясно, че никой няма да ме скъса. И висшите спортни чиновници ходатайстваха, а и институтското ръководство разбираше, че аз ще играя в студентския отбор на универсиадата.
Когато той се заинтересува от мен, аз дори отначало не повярвах, че тъкмо аз съм щастливката. Най-добрият студент, гордостта на института, четвъртокурсникът, за когото всички знаеха, че след пети курс ще го вземат за аспирант — и аз, тройкаджийката от втори курс. Е, хубавичка бях, спор няма. За него се бореха и страдаха всички момичета без изключение, а той избра мен. Завиждаха ми. Възхищаваха ми се: ама как, как успя да завърти главата на самия Ландау8. Такъв му беше прякорът — Ландау. Гений на физиката и съпромата9.
Вярно, не бях много учена, но пресметливо се сетих, че трябва бързо да забременея и родя, та Ландау да не ми се изплъзне. За мое учудване се оказа, че бил девствен. Но разбрах, че не е лицемер, а просто е много предпазлив — не си е позволявал нищо с никоя, за да не се обвързва. Търпял е, търпял, а когато търпението му свършило, пред погледа му съм се озовала тъкмо аз, най-случайно. На мое място е могла да бъде всяка друга. Просто ми беше провървяло и трябваше да побързам, докато на небосклона му не се появи някоя още по-красива колежка. Той беше от семейство, в което всяка би мечтала да попадне. Баба му — някаква невъобразима професорка, Ландау живееше с нея в самия център на Москва, в огромен апартамент с високи-високи тавани и старинни антикварни мебели, освен това имаше и собствен апартамент, двустаен, в престижен район. И баща му беше някаква голяма клечка, работел някъде далече, рядко се появявал, така че болезненият по онова време жилищен въпрос се решаваше без проблеми.
Е, разбира се, бях влюбена до уши в него. Освен удобствата, които обещаваше такъв брак, бяха налице и моите чувства. Той беше толкова красив, толкова умен, толкова необикновен, говореше свободно два езика, свиреше на роял сложна музика, която не разбирах, рисуваше портрети с маслени бои и с увлечение четеше книги, от които аз не можех да разбера и две думи.
Успях да го оженя за себе си в края на втори курс. Когато заявлението вече беше подадено в гражданското, а аз бях бременна в третия месец, предпазливо го попитах как гледа семейството му на нашето решение да се оженим. Ландау се позасмя и каза:
— Навремето майка ми се е омъжила по същия начин. Семейството било против, но мама настояла на своето и съм се появил аз.
Отначало не разбрах за какво говори. И едва след няколко години схванах какво е имал предвид. Ландау безумно обичаше покойната си майка, тачеше паметта й и смяташе нейния живот и постъпки за пример за подражание. Вярно, както се разбра впоследствие, не във всичко. Всъщност именно това се оказа препъникамъкът, в който си разбих челото.
В трети курс излязох в майчинство и ползвах академичен отпуск. Когато се роди синът ни, Ландау толкова се радваше, та аз имах чувството, че нищо не заплашва и не може да заплаши нашия брак. Щом един баща толкова обича детето си, той за нищо на света няма да го изостави. До края на лятото животът ни беше безоблачен и щастлив, мъжът ми ми помагаше с всички сили, грижеше се за детето, ставаше да го успокоява нощем, пазаруваше и вършеше още много неща. А в края на август страшно се смая, като разбра, че нямам намерение да уча.
8
Лев Давидович Ландау (1908–1968 г.) — гениален руски физик от еврейски произход, носител на Нобелова награда, с голям принос в областта на теоретичната физика. — Б.пр.