Жозе Родригеш душ Сантуш
Седмият печат
Професор Томаш Нороня #3
На Катарина и Инеш и на бъдещите им деца — за да знаят, че съм направил всичко по силите си да попреча на онова, което се задава.
Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта. И тъй, напиши, което видя, което е и което има да стане след това.
Апокалипсис1 1:17-19
Забележка
Историческата, техническата и научната информация, която се съдържа в този роман, е вярна.
Пролог
БРРРРР.
— Марамбио за Макмърдо. — Бррр… — Марамбио за Макмърдо.
Бррррр.
Един мъж с кръгли очила и рядка сива брада седна пред радиостанцията и натисна бутона за интеркомуникация, прекъсвайки изнервящото бръждене.
— Тук Макмърдо. Говори Доусън. Какво има, Марамбио?
Бррррр.
— Доусън?
Бррррр.
— Да, говори Хауърд Доусън от Макмърдо.
— Тук е Марио Рокаталята от Аржентинския антарктически институт, отдел „Глетчери“, база Марамбио.
— Здравей, Марио. Всичко наред ли е?
Бррррр.
— Не знам.
Брррррррррррр.
— Би ли повторил?
Брррррррррррр.
— Не знам дали е наред — каза гласът от другата страна на английски с ясно изразен испански акцент. — Нещо странно става тук.
— Какво разбирате под „нещо странно“?
— Ларсен Б.
— Какво става с Ларсен Б?
— Тресе се.
— Тресе се?
— Да.
— Земетресение ли има?
— Не, не е земетресение. Започна преди няколко дни. Говорих с колеги от Сеизмологичната служба в Буенос Айрес. Казват, че няма земетресение.
— Тогава защо Ларсен Б се тресе?
— Не съм сигурен. Но се появиха пукнатини в леда.
— Пукнатини в леда? Не може да бъде! Ледникът има над двеста метра в дълбочина!
— Но пукнатините в леда са видими и вибрациите се усещат по цялата платформа.
— Имате ли някакво обяснение?
Брррррррррррр.
— Да.
— Какво?
— Опасявам се, че няма да приемете това обяснение.
— Слушам ви.
— Ларсен Б се разпада.
Брррррррррррр.
— Моля?
— Ларсен Б е в процес на разпадане.
Брррррррррррр.
— Ледникът се руши, така ли?
— Да.
— Но това е невъзможно! Ларсен Б съществува от последния ледников период, отпреди дванадесет хиляди години. Толкова стар ледник, с такава огромна маса… не може да се разпадне току-така.
Брррррррррррр.
— Знам. И въпреки това се разпада.
Мършавото жилаво тяло на Брад Раджински се появи в Crary Science and Engineering Center2 с чанта в ръката. Раджински свали палтото си и го окачи на закачалката до входа, след което се отправи към кабинета на директора. Вратата беше затворена. Метална табелка идентифицираше обитателя на кабинета.
S-001
ДОУСЪН
S идваше от Science3, а 001 сочеше мястото на служителя в йерархията на институцията. Раджински почука нетърпеливо и влезе, без да чака.
— Може ли?
— Здравей, Брад — каза Хауърд Доусън, който седеше на бюрото и разглеждаше някакви документи. — Имаш ли новини?
Видимо угрижен, Раджински измърмори нещо неясно и след като стисна ръката на директора на лабораторията, седна пред масата за съвещания. Доусън стана от бюрото с футуристичен дизайн и се настани до госта, който се взираше в картата на Антарктида, окачена на стената пред него. Без да губи време, Раджински се наведе над чантата, измъкна няколко снимки и ги постави на масата.
— Това е заснето от MODIS4 — каза той, минавайки направо на въпроса. Говореше бързо и изяждаше част от думите. — Току-що ми ги пратиха от National Snow and Ice Data Center5 в Колорадо.
Доусън се надвеси и заразглежда снимките.
— Това Ларсен Б ли е?
— Да. Направени са преди час.
Директорът на лабораторията взе една снимка и внимателно я разгледа. Сви устни, повдигна рамене и погледна събеседника си.
4
Moderate Resolution Imaging Spectroradiometers (MODIS) — спектрорадиометър за изображения със средна пространствена разделителна способност. — Б.р.