Выбрать главу

Високата постройка се виждаше в целия град. Откакто бе пристигнал в Сидни, Томаш непрекъснато поглеждаше към нея — от стаята си в хотела, от скамейката в Сидни Коув или от кафенето в Харбърсайд Комплекс. Всъщност мястото на срещата му с Филипе го привличаше като магнит; то напомняше фар, издигнат сред големия град, който известяваше, че тук е центърът на света.

Оглеждайки се на всички страни, той излезе от Дарлинг Харбър с нехайна крачка, сякаш се разхождаше, и свърна по Маркет стрийт по посока на северния край на Хайд Парк, без да изпуска целта от полезрението си. Въпреки безпокойството си, той усещаше ведрото оживление на града с безукорно чисти и благоустроени улици и мултиетническо население, сновящо по тротоарите; тук Европа се срещаше с Азия и Океания. Стигна до целта си няколко пресечки по-нататък и спря до сградата, за да измери височината на колосалния паметник, който Филипе беше избрал за срещата.

Centrepoint.

Официалното му название беше Сидни Тауър, но австралийците продължаваха да го наричат Сентърпойнт. Сградата беше висока към триста метра и напомняше стоманена палма с високата си издължена цилиндрична ос и позлатената корона на върха. Стоманени кабели се преплитаха по оста като корабни въжета, провесени от мачтата; позлатената кула на върха искреше на слънцето, отразявайки ярката светлина на късното утро.

След една последна проверка за опашка по следите му Томаш взе асансьора и се качи до кулата. Повечето от пътниците възбудено се втурнаха към наблюдателната площадка на четвъртия етаж от сградата, но Томаш слезе един етаж преди това.

Кафенето.

Огромни стъклени прозорци образуваха стената на кръговия коридор на третия етаж. Отвъд стъклата се разстилаше уникалната панорама на града — морето, навлизащо в сушата чрез безброй заливи и заливчета, белите бетонни сгради, островите, потънали в зеленина. От едната страна се виждаха Сините планини, от другата бе Ботаническият залив, а долу — изящната плетеница от улици, сгради и съоръжения с модерна архитектура.

— Как е, Казанова?

Гласът, който долетя от една от масите, имаше специфичен оттенък, който Томаш не можеше да сбърка.

— Здравей, Филипе. Отдавна ли си тук?

Стиснаха си ръцете и Томаш се настани на стола до един голям прозорец.

— Дойдох преди малко — каза приятелят му, прокарвайки пръсти по светлите си къдрави коси. — Нали не са те проследили?

— Наистина ме следят — каза Томаш приглушено.

Филипе се огледа неспокойно наоколо.

— Кой?

— Не знам. Но успях да го заблудя.

— Сигурен ли си?

— Да. Повече не го видях.

— Но как са те открили?

— Не знам.

— Да не би да са те усетили, като си се качвал на самолета?

— Мисля, че не.

— Мислиш или си сигурен?

Томаш се прозя, явно джет лаг80 синдромът си казваше думата.

— След онова, което се случи в Сибир, вече не съм сигурен в нищо. Но се постарах да залича следите си. Отидох до Фаро81 с кола, оттам хванах самолет за Лондон, после заминах за Франкфурт и едва след това си купих билет за Сидни, два часа преди полета.

— С кредитна карта ли?

— Кеш.

— Какво име посочи за полета и тук, в хотела?

— Розендо.

— И нямаш проблеми, така ли?

— Да, това е фамилното ми име по майчина линия. Томаш Розендо Нороня е името ми в личните документи.

Филипе въздъхна.

— Слава на Бога. — Отпусна се на стола и отпи от чашата със студена вода, която взе от масата. — Разкажи ми какво стана, след като се разделихме на Байкал.

— Те убиха Надя.

— Знам. Но как стана това?

— Хванаха ни сутринта до езерото. Опитахме да избягаме в гората, но те ни откриха. Пръснаха й главата с един изстрел. — Потръпна. — Беше ужасно.

Останаха за момент мълчаливи, зареяли поглед из града, който се беше ширнал пред тях. От разстояние всичко изглеждаше някак незначително, лишено от смисъл.

— Горката Надя — прошепна Филипе. — Вината е моя, аз я въвлякох в това.

Томаш се прокашля.

— Защо всъщност ми определи тази среща? Знаеш не по-зле от мен, че е опасно.

Приятелят му го изгледа изненадан.

— Нали искаше да се срещнеш с мен?

— Естествено — побърза да каже Томаш. — Но макар и неволно, аз продължавам да съм заплаха за теб. Виж какво стана в Сибир.

вернуться

80

Синдром на смяна на часовите пояси, свързан със сънливост и нарушена физическа кондиция вследствие на внезапната голяма часова разлика (англ.). — Б.пр.

вернуться

81

Град в Южна Португалия, окръжен център в провинция Алгарве. — Б.пр.