— Разбирам ви — каза Томаш, наслаждавайки се на марсианския пейзаж. — Едно е да си тук временно, а съвсем друго е да живееш тук постоянно.
— Не се съмнявайте… хм… И нещата не вървят на добро, old chap. Ако средната температура на планетата се повиши с три градуса по Целзий… хм… Австралия ще се превърне в пустош. — Посочи опалената земя навън. — Всъщност вече е започнало. Големите пожари от 2003 година освободиха за десет минути повече енергия, отколкото… хм… атомната бомба в Хирошима, а димът от горящите дървета беше изстрелян с такава сила, че навлезе в стратосферата и започна да кръжи около земното кълбо. Можете ли да си представите? — Млъкна за момент, съсредоточен в шофирането. — Покачат ли се термометрите с три градуса, пожарите ще погълнат всичко — изрече през зъби. — Освен това сушите ще станат повсеместни и селското стопанство ще загине. Горещата вълна от 2009 година беше най-лошата от 1855-а насам, откакто се регистрират температурите в Австралия. Този континент… хм… се намира на ръба на пропастта.
— Представям си колко изплашени са хората.
Къмингс се разсмя.
— Изплашени ли? Good Heavens90, ни най-малко. Австралия и Съединените щати бяха единствените така наречени цивилизовани страни, които отказаха да подпишат Протокола от Киото.
— Какво мислят хората по този въпрос?
— Кои, Aussies91?
— Да, австралийците.
— Hooligans!92 — възкликна той с презрение. — Aussies са едни… хм… хулигани, дошли да живеят на слънце. Пет пари не дават за глобалното затопляне на земята.
Филипе се обърна назад.
— Не познаваш Джеймс — каза той. — Според него само Англия е нормална страна. Останалите са диваци.
Джипът пътуваше през полупустинната равнина, под палещите лъчи на слънцето. Любувайки се на екзотичния пейзаж, Томаш видя странен силует, който се възправяше пред тях: оранжево-червеникав колос от чист камък, сякаш гигантски менхир, захвърлен сред безлюдната шир.
— Какво е това? — попита той.
Англичанинът погледна натам.
— Улуру.
Историкът се вгледа в странния масив, който се издигаше над саваната като гола планина. Не приличаше на острите изсечени върхове в Хималаите, а по-скоро на каменно чудовище с плато на върха, наподобяващо грубо издялана маса.
— Странно — отбеляза той. — Вече съм виждал тази планина някъде.
— Улуру е много известен — каза Къмингс, без да отделя поглед от пътя. — Наричат го също… хм… Ейърс Рок.
— О, да, сещам се.
— Целият този район е свещен за… хм… аборигените. Но тук идват и мистици от цял свят. Говори се, че планината е важна точка от планетарната система, като… хм… Голямата пирамида в Гиза.
— Сериозно?
— Хм… суеверия.
Томаш разгледа по-добре каменния масив, който се издигаше на хоризонта.
— Но че планината е необичайна, няма съмнение — отбеляза той. — От какво е изградена?
— Улуру ли? Пясъчник. Това е вторият по големина монолит в света. Първият европейски изследовател, който го е видял, го нарекъл… хм… забележителен камък. И наистина, трябва да призная, че тази планина е невероятна. Има удивителното свойство да променя цвета си през деня. — Махна към планината. — Сега е оранжева, нали? Но монолитът може да придобие и… хм… червен, кафяв, виолетов или син цвят. След дъжд става сребриста и дори лъскавочерна. Понякога сякаш излъчва светлина отвътре, като лампа с абажур.
— Наистина ли? Вие самият виждали ли сте това?
— Right ho93 — потвърди той. — Случва се веднъж на година. Мисля, че е… хм… някакъв светлинен ефект, сякаш природата си играе с нас.
— И как се появило такова нещо тук?
Къмингс кимна с глава към пътника до него.
— Това е въпрос за нашия… хм… геолог.
Филипе се размърда на мястото си.
— Не съм много сигурен — призна той. — Чувал съм, че Ейърс Рок е бил на дъното на океана преди около петстотин милиона години. Но не знам в подробности геоложката история на това образувание.