— А как се обяснява промяната на цвета?
— Ами, както каза Джеймс, планината е изградена от пясъчник, нали? Но съдържа и други минерали. Промяната в цвета се дължи на действието на определен минерал, фелдшпат, който притежава свойството да отразява светлината. Смятам, че точно това създава впечатление, че камъкът излъчва светлина. А ръждивочервеният цвят, който напомня ръжда, се дължи на окислението. — Полюбува се на екзотичното излъчване на монолита пред тях. — Но така или иначе няма съмнение, че това чудовище наистина е мистериозно.
— А какво казват аборигените?
Къмингс пак взе думата.
— О, те му се кланят като на Бог! — възкликна. — Смятат, че планината е куха отвътре и е източник на енергия, която наричат… хм… тюкурпа.
— Какво ще рече това?
— Време на сънищата. Това е нещо като аборигенска легенда за сътворението на вселената и хората. Вярват, че всяко събитие оставя нещо като… хм… вибрация на земята, както растенията запечатват образа си в семената. — Посочи към планината. — Улуру е като ехо на Сътворението и според тях се населява от… хм… духове.
— Не може да бъде.
Англичанинът се огледа наоколо.
— Виждате ли тази пустиня в Ред Сентър на Австралия? Тук е пълно със свещени за аборигените места. — Посочи към друго скално формирование в далечината отдясно: обикновена изпъкналост на хоризонта със заоблени върхове. — Онова там, например, също е… хм… свещено образувание. Нарича се Олга, но за аборигените то е Ката Тжута.
Градски постройки внезапно изникнаха край пътя сред дюните като мираж сред червеникавата пустиня. Една табела извести, че пред тях е Юлара, и джипът излезе от шосето и се вмъкна между сградите.
— Имате град тук, в пустинята? — зачуди се Томаш.
— Имате? — повтори Джеймс, видимо засегнат. — Както знаете, аз не съм… хм… Aussie hooligan.
— Извинете — каза той и формулира въпроса по друг начин. — Австралийците са построили град сред пустинята?
— Юлара се смята от местните за туристическо селище. Построено е, за да посреща… хм… туристите, които идват да посетят Ейърс Рок.
— Има ли много туристи?
— Хм… не можете да си представите. Половин милион на година.
— Половин милион? Това селище може ли да побере половин милион души?
Къмингс махна към елегантните и добре поддържани фасади на селището, зелените площи с декоративни храсти и палмите, които напомняха оазис.
— Места за настаняване не липсват. От петзвездни хотели до паркинги. Но още отсега мога да ви кажа, че тук човек се чувства най-добре в… хм… басейна. В Юлара басейнът не е лукс, old chap, а необходимост. При тази жега басейнът е единственото място, където може да се диша извън прохладните помещения с климатик.
Джипът бавно се придвижваше из безупречните улици на Юлара. В един момент напусна населената зона и пое по селски път навътре в пустинята. Ланд ровърът заподскача из дупките по черния път и почти запрелита над вълнообразните гребени на дюните, вдигайки зад себе си медночервеникави облаци прах. Около десетина минути препуска с рев през пустинята, докато най-сетне се закова намясто. Завеса от прах се вдигна пред джипа, размятана от вятъра като цветна сянка, и чак когато прахът се уталожи, Томаш успя да различи белите стени на къща.
Слязоха от колата и се отправиха към къщата. Къмингс беше изключил двигателя и над пътешествениците се спусна дълбока тишина. Липсваше какъвто и да било звук, дори едва доловимо жужене. Тишината изглеждаше потискащо дълбока и плътна.
— Това вашият дом ли е? — попита плахо Томаш.
Къмингс кимна утвърдително.
— Нарекъл съм го Арка.
Томаш се усмихна. В тази жега дори самото споменаване на хладилник му подейства ободряващо.
— Арка, а? Прохладен като хладилна камера?
— Не. Като Ноевия ковчег94.
— Какво общо има тук Ноевият ковчег?
Англичанинът закрачи към къщата и пясъкът заскърца под стъпките му.
— Тук се намира нещо много ценно за човечеството.
— Какво?
Къмингс хвана месинговата топка и отвори вратата.
— Последната надежда.
XXXIII
Къщата приличаше на изоставен хамбар. Навсякъде имаше разхвърляни хартии, купища книги се издигаха върху издънените кресла, дрехите бяха намятани в ъглите, мебелите бяха покрити с дебел пласт от вездесъщия червеникав прах. Парченца изсъхнала храна и празни опаковки от чипс се търкаляха на пода, а кутиите от бира и разхладителни напитки се редяха по мебелите от екзотична дървесина. По завесите имаше огромни мазни петна, стъклото на прозореца беше потъмняло от прах и мръсотия.
94
Игра на думи: area на португалски означава „фризер“, но и „ракла“. Словосъчетанието