Англичанинът разбра намека и взе думата.
— Най-добре щеше да бъде, ако работехте… хм… в Скотланд Ярд, of course95 — каза той. — Но предполагам, че Интерпол дава достатъчни гаранции за сигурност, затова казах на Филипе, че реално погледнато, може би… хм… така е по-добре. Нуждаем се от помощ и като изключим Скотланд Ярд, кой по-добре от Интерпол би могъл да ни помогне?
— Какво разбирате под „помощ“?
— Като начало, имаме нужда от… хм… защита.
— Но Филипе ми обясни, че като се има предвид какви могъщи интереси са поставени на карта, едва ли има полиция на света, която би могла да ви защити…
— За дълго време — прекъсна го Филипе. — Нито една полиция в света не може да ни опази за дълго време.
— Не разбирам.
Геологът си пое въздух.
— Ако се бяхме обърнали към полицията през 2002 година, когато Хауърд и Атанасов бяха убити, сега нямаше да сме живи. Нито една полиция не би могла да ни опази за дълго време от пипалата на петролните интереси, в това можеш да бъдеш сигурен. Но сега нещата са различни, Казанова.
— В какъв смисъл?
— Джеймс завърши съвместния им проект с Атанасов. Петролният пазар е на ръба да прехвърли пика. Последствията от покачването на глобалните температури вече се усещат осезаемо. — Разтвори ръце и ги обърна с дланите нагоре. — Искам да кажа, че не бива да чакаме повече, настъпил е моментът да се действа. Сега трябва само да вземем проекта и да го предадем на когото трябва. Това няма да ни отнеме години, а само няколко седмици. — Филипе се усмихна. — Интерпол не би могъл да ни опази живи години наред. Но няколко седмици? Не смятам, че ще е трудно.
— А когато тези седмици свършат? Какво ще стане с вас тогава?
Приятелят му сви рамене.
— Петролните интереси няма да спечелят нищо, ако ни елиминират. Седмият печат вече ще е излязъл наяве и смъртта ни няма да промени нищо. Дори обратното, биха поели прекалено голям риск с нови убийства, тъй като самоличността на поръчителите би била повече от очевидна. Ако успеем да направим Седмия печат публично достояние, мисля, че те няма да посмеят да рискуват повече.
Томаш прокара ръка по косата и се замисли.
— Много добре — каза той след малко. — Какво трябва да направя?
— Искаме да обясниш ситуацията на Интерпол и да ги доведеш тук, за да ни гарантират сигурността. Искаме да ни помогнат да установим контакт с редица ключови институции.
— Какво по-точно да им кажа?
— Ще им разкажеш какво си видял тук.
Историкът се огледа наоколо обезкуражен.
— Тук ли? Тук видях само пустиня.
Филипе се усмихна.
— Нямах това предвид — каза той. — Ще разкажеш за онова, което ще видиш след малко.
— А какво ще видя?
— Седмият печат.
XXXIV
Чекмеджето като че заяждаше, но Къмингс успя най-сетне да го освободи с рязко и здраво дръпване. Бръкна в него и извади дебела тетрадка с твърда черна корица, като онези, които използват счетоводителите. После се изправи и вдигна тетрадката, за да я видят гостите.
— Ето го, old chap — оповести с обичайния си приповдигнат тон. — Седмият… хм… печат.
Неспособен да сдържи любопитството си, Томаш стана от мястото си и отиде при англичанина. Взе тетрадката и я разгърна внимателно. Страниците бяха изпълнени с уравнения и схеми, както и текст, изписан с нечетлив почерк. Опита се да прочете един откъс, но се отказа още на първия ред.
— Това не е на английски! — възкликна той изненадан.
— Right ho — потвърди Джеймс. — Писано е от Атанасов.
— Вие знаете български?
— Good Heavens, не. — Изглеждаше почти възмутен от предположението. — Атанасов… хм… не можеше да мисли на английски. Нахвърляше първо записките си на… хм, неговия език, а после, след като си беше отбелязал всичко, превеждаше текста на английски. — Посочи един абзац. — Виждате ли? Тази част е на английски.
Томаш върна ръкописа и докато се обръщаше, мерна някакви неясни очертания зад стъклото на прозореца. Надникна и в двора зад къщата видя басейн, мръсен и занемарен. Водата беше покрита с вездесъщия червен прах, същия като онези облаци в далечината.
Взря се натам с любопитство.
Прашните облаци се носеха във въздуха като буреносна вихрушка, но небето беше ясносиньо, нямаше признаци за буря. Присви очи и успя да различи точка сред облака от прах, сякаш бълха изскачаше от пелената.