— Шведска тройка — подхвърли един руснак отзад, който не можа да устои на изкушението.
— Заткнись!96 — изрева Орлов и впи в провинилия се заплашителен поглед. — Посмей да се обадиш още веднъж и ще видиш какво ще ти се случи!
Руснакът, който се правеше на интересен, прехапа устни и сведе очи. След това порицание явно щеше да си затваря устата.
— Всъщност исках да стигна до един процес, наречен… хм… фотосинтеза — каза Къмингс, решен да не изпуска нишката на изложението си. — В общи линии, фотосинтезата е процес, при който растенията преобразуват въздуха, слънчевата светлина и водата в органични съединения. — Обърна се към дъската и нарисува слънце отгоре и лист отдолу, с капка вода на повърхността му. — Онова, което става, е следното. — Къмингс спусна една стрелка от слънцето към листото на растението. — Слънчевата енергия попада върху листото и… хм… предизвиква разграждане на водните молекули. Кислородът и водородът, които са свързани във водата, се разделят. — Удари с маркера по водната капка, нарисувана върху листото, за да подчертае казаното. — Разделят се — повтори той. — Но както видяхме, водородът не обича да е сам. Слънчевата енергия го е заставила да се отдели от кислорода и за да възвърне стабилността си, водородният атом веднага поема нанякъде, за да си търси другар. И кого среща в растението? Въглерода. С други думи, водородът се свързва с въглерода и… хм… образува нови съединения, наречени въглехидрати. — Обърна се към аудиторията. — Как наричаме въглехидратите?
— Захари — отговори на секундата Филипе, съзнавайки, че няма кой друг да отговори.
— Точно така — потвърди англичанинът. — Някои от въглехидратите, образувани от свързването на въглерода с кислорода и водорода, зареден със слънчева енергия, са познати като… хм… захари. — После додаде, вече с друг тон: — Ето защо захарите са високо енергийни.
— А, разбирам — промърмори Орлов.
— Искам да кажа, че… хм… захарите са склад на слънчевата енергия, натрупана във водорода, който е тяхна съставна част. Тази енергия може впоследствие да бъде освободена по различни начини. — Направи жест, сякаш слагаше нещо в устата си. — Ако изям лист маруля, например, въглехидратите влизат в организма ми и… хм… са подложени на химическо въздействие в метаболитните процеси, които представляват нещо като фотосинтеза с обратен знак. Тоест водородът се отделя от въглерода и отново се съединява с кислорода, образувайки молекула вода. — Къмингс размаха маркера във въздуха. — И ето тук е ключът. За да може да се свърже с кислорода, водородът трябва да освободи слънчевата енергия, която складира. Това е процес, при който нашето тяло… хм… произвежда топлина. Топлината е слънчевата енергия, която се освобождава в момента, в който водородът се отделя от въглерода и се свързва с кислорода.
— Топлината в тялото идва от слънчевата енергия, която се съдържа в храната, така ли? — учуди се руснакът.
— Да, точно така. Но тази енергия, освободена от водорода, който се съдържа в храната, не приема само формата на… хм… топлина. Има и други форми, като електрическа енергия, механична и химична енергия.
— Значи тя е онова, което ни дава сила.
— Да, така е. Енергията в тялото ни идва от слънчевата енергия, събрана във водорода. Интересното е, че тази енергия, вместо да се освобождава, може да се събира и пази за милиони години. — Посочи към прозореца. — Например, ако листата на онзи храст отвън не бъдат изядени от някакви твари и не изгорят в пожар, а опадат на земята и бъдат затрупани, след много години те ще се превърнат в… хм… във въглища. Добре, а ние за какво използваме въглищата?
— Като източник на енергия — каза Филипе.
— Абсолютно вярно. Въглищата са източник на енергия. И какъв вид енергия е това? Слънчева енергия, складирана от водорода по време на фотосинтезата, протекла в листата на растенията… хм, докато са били живи. Когато хвърляме въглищата в пещта, процесът на фотосинтеза се обръща, водородът се отделя от въглерода и се свързва с кислорода, освобождавайки енергия. А въглеродът, който междувременно е останал сам, също се свързва с кислорода, образувайки въглероден диоксид, който се отделя в атмосферата. Ето това става с въглищата… хм… както и с други въглеводороди, които се образуват в продължение на милиони години — нефта и природния газ.