— Ето, виждате ли?
— Проблемът е, че природният газ е много по-скъп от петрола и транспортирането му от зоната на производство е трудно. Бъдете сигурен, че пренастройването на икономиката към природен газ, наложено от изчерпването на петрола, ще се отрази твърде негативно на световната икономика. Освен това въпреки относителното изобилие на природния газ, продължаваме да говорим за невъзобновяема суровина като петрола.
— Няма ли други алтернативи?
— Има — атомната енергия. Но проблемите с нея са известни, нали? Атомните централи са невероятно скъпи и обезопасяването им е сложно, както се видя при случая с Чернобил. А и още не е изяснен въпросът с радиоактивните отпадъци, които замърсяват всичко, до което се докоснат, и чийто живот може да трае хиляди години. Тези централи са толкова проблематични, че повечето страни ги закриват.
— Трябва да има някакво разрешение.
— Разполагаме още със слънчевата и вятърната енергия. И двете са чисти, но проблемът е, че все още не са достатъчно ефикасни и гъвкави. Фотоволтаичната клетка, например, превръща в електричество едва една десета от слънчевата енергия, която получава. От друга страна, както слънцето, така и вятърът са непостоянни източници. Когато вятърът утихне, ветроенергийните турбини престават да произвеждат енергия, същото става със слънчевата енергия вечер или при облачно небе. А има и друг аспект — и двете са отчайващо скъпи. — Карим махна категорично с ръка. — Тези източници на енергия със сигурност ще намерят своето място, не отричам, но не си и помисляйте, че могат да се превърнат в основи за изграждането на новата световна икономика.
Томаш въздъхна.
— Разбирам — каза той. — Значи с нас е свършено.
— Съществува и възможността да открием друг начин за постигането на контролиран ядрен синтез, което би ни осигурило един неизчерпаем източник на чиста енергия.
— Така ли?
— Лошото е, че ще са нужни сто години, за да развием новата технология.
— Сто години? — притесни се Томаш. — Ние не разполагаме с петрол за сто години занапред.
— Кой ви каза това?
Историкът беше озадачен.
— Ами… вие.
— Казах само, че пикът на петрола „не-ОПЕК“ е неминуем.
— А на този от ОПЕК?
— Е, този, слава богу, май е в изобилие. Благословен да е Господ, милосърдният! Ако нашите изчисления са верни, Близкият изток, и по-специално Саудитска Арабия, плуват в петрол. Нашият пик се очаква да настъпи едва след петдесет или сто години.
— А тази преценка наистина ли е точна?
Карим обърна очи нагоре, за да покаже, че всичко е в божиите ръце.
— Иншаллах!
VIII
Томаш прекоси огромния салон и изобщо не се изненада, когато видя Александър Орлов, заобиколен от чинии, пълни с храна. Веднага след завръщането си от Виена историкът влезе в контакт с импозантния агент на Интерпол и както можеше да се предположи, получи покана да обядват в един ресторант в Лисабон. Избраното заведение беше бразилски ресторант в Кампо Пекено, едно от онези места, прочути със специалитети на скара, където тъпчеха клиентите до пълно освинване.
Руснакът тежко се надигна, за да поздрави новодошлия. Първото нещо, което Томаш забеляза, беше обилната пот, лееща се от Орлов — знак, че от доста време се храни усърдно.
— Извинете, започнах без вас — каза руснакът. Избърса потта от челото и поглади корема си. — Толкова бях изгладнял, че ме заболя стомахът, не можете да си представите.
— Добре сте направили, не се притеснявайте.
Чинията на Орлов беше препълнена с месо — крехки бифтеци, гърди и тлъсти парчета бекон върху подложка от ориз и черен фасул, подправени с фарофа50 и придружени от бутилка червено „Алентежу“51, вече преполовена. Томаш си поръча кайпириня52 и си сложи ориз и фасул, но даде да се разбере, че иска само две парченца крехко филе.
— Е, как беше във Виена? — изхриптя Орлов, докато дъвчеше едра мръвка. — Много валс?
Томаш поклати глава.
— Музиката беше друга.
— Представям си. Каква соната ви изпълни оня от ОПЕК?
— Каза ми, че Филипе е правил проучване на петролните запаси, като показал особен интерес към положението в страните от ОПЕК.
50
Бразилска гарнитура, приготвена от препечено брашно от маниока с парченца зеленчуци — сушени домати, лук, чесън, чушка и др. — Б.пр.