Надежда се усмихна поуспокоена.
— А, значи вие сте приятелят на Филка — досети се тя, наричайки Филипе с галеното му име на руски. — Защо не казахте веднага?
— Всъщност казах ви веднага щом ми се удаде случай да го направя.
Рускинята го изгледа преценяващо.
— Хм… Филка не ми каза, че сте толкова интересен.
Томаш се изчерви.
— О, благодаря.
Тя се наведе и прокара ръка по тъмния костюм, сякаш го галеше.
— И сте дошъл изтупан. Помислих ви за клиент.
— И в известен смисъл съм, нали? — Томаш се огледа наоколо. — Тази вечер съм клиент на Night Flight.
— Да, но си помислих, че сте клиент като другите. — Махна към съседната маса. — Като онези там. Виждате ли онзи тип?
Томаш се обърна и видя един мъж на няколко метра разстояние, широкоплещест, с руса, късо подстригана коса и елегантен италиански костюм, който разговаряше с три млади и много красиви жени с бляскава пищна хубост.
— Да, виждам го.
Надежда сниши глас.
— Това е Игор Безхлебов. — Огледа се наоколо, за да се убеди, че никой не може да чуе разговора им. — Той е от солнцевские60.
— Какво е това?
— Мафията — поясни тя.
Томаш отново погледна мъжа.
— Мафия? Мафиот ли е?
— Дрога и проституция — обясни танцьорката. — Онези момичета работят за него.
Португалецът остана загледан в тях като омагьосан. Двете момичета бяха руси, високи и стройни, третата беше екзотична европейско-азиатска смесица със зелени бадемови очи и черна мека лъскава коса. Всички носеха тесни дрехи с щедри деколтета, които подчертаваха изваяните им форми.
— Откъде знаете това?
Надежда сви рамене.
— Преди и аз работех за него.
— Вие?
— Да, разбира се — каза рускинята равнодушно. — Всички тук работят за някого. — Стана и му кимна да я последва. — Ела.
— Аз ли? Къде отиваме?
— Нали си приятел на Филка?
— Да.
— Това ми е достатъчно. Не ми трябва да знам нищо повече. Но ти все пак си късметлия.
— Така ли? Защо?
— Защото ми харесваш. — Повика го с пръст, сякаш й беше домашен любимец. — Ела.
Португалецът нерешително се надигна от мястото си.
— Къде отиваме?
— Имаш една нощ гратис.
XIII
Леко почукване на вратата — толкова деликатно, че се сля със звуците на съня му — извади Томаш от сънливата леност. Без да отваря очи, той протегна ръка и опипа леглото, което се оказа празно. Вдигна глава, все още замаян от съня, и едва-едва отвори клепачи, опитвайки се да разбере къде се намира, колко е часът, дали наистина имаше някой на вратата и дали онзи звук, който беше чул, не беше само част от съня. Долови движение в стаята и в този миг сякаш някой светна лампата и всичко му се изясни.
Надежда.
Рускинята излезе от банята, тръскайки мократа си коса, и се усмихна, когато видя, че се е събудил.
— Доброе утро — поздрави тя дружелюбно.
— Добро утро.
Приближи се до Томаш, наведе се и го целуна с топлите си кадифени устни.
— Как спа моят португалски жребец?
— Много добре. А ти?
Надежда направи измъчена физиономия.
— Още се възстановявам. — Намигна му. — Ох, едва ходя.
Чук-чук-чук.
Томаш обърна глава към вратата. Всъщност не беше сънувал — някой наистина чукаше.
— Кой ли е по това време?
Рускинята се отправи към вратата, отвори я и размени няколко думи с един мъж, който Томаш не можеше да види. После вратата се отвори широко, чу се шум от посуда и прибори и камериерът вкара масичка на колелца в стаята, върху която имаше два подноса със захлупени чинии, кана с портокалов сок, димящ чайник и панерче с черен хляб.
— Поръчах да ни сервират закуската в стаята — обясни тя, прибирайки в портфейла си плика, който камериерът й беше дал.
Служителят подреди храната на масата и веднага се оттегли. Томаш облече хотелския халат и седна на масата, съзерцавайки яденето.
— Гладен съм като вълк — съобщи той и посочи чиниите. — Какво е това?
Надежда си взе една пирожка.
— Пирожки. Правят се с месо и зеле или със сирене.