Надежда се разсмя.
— Не пропускаш случай, а? — Отпи глътка мляко. — Добре ли спа?
— Трудно заспах.
— Така ли? Защо?
Томаш сви рамене.
— Не знам. — Почеса брадичка замислено. — Замислих се за това, което ми разказа вчера.
— За моето изследване в Сибир?
— Да.
— И какво измисли?
— Не знам… има нещо странно във всичко това.
— Странно ли? Какво му е странното?
Томаш си пое дълбоко въздух, решен да изясни нещата.
— Виж, въпросът е следният — каза той. Думите бяха произнесени с решителен тон. — Защо Филипе е проявявал интерес към този проблем?
— Заради международния проект, в който участваше. Какво толкова странно има в това?
— Но какъв е този проект?
— Не ми обясни добре — каза рускинята. — Но онова, което разбрах, е, че Филка и други учени искаха да проучат климатичните изменения и да прогнозират тяхната еволюция. Затова и ме нае. Учех климатология и предполагам, че съм била напълно подходяща да участвам в това проучване.
Томаш сви устни заинтригуван.
— Но това няма смисъл! — възкликна той.
— Кое няма смисъл?
— Ангажирането на Филипе с този проект. — Поклати глава. — Не виждам смисъл.
— Защо?
— Защото тази област няма връзка с професионалните му интереси. Филипе е геолог, консултант в енергийната промишленост, а не климатолог.
— Извинявай, Томаш, но според мен връзката е очевидна.
— Очевидна ли? И къде я виждаш?
По лицето на рускинята се изписа нетърпение, тя впери поглед в Томаш, както учителка гледа ученик, който не си знае урока.
— Имаш ли представа какво става с климата на нашата планета?
— Знам онова, което пишат по вестниците.
— И какво пишат по вестниците?
— Че температурата се покачва.
— Покачва ли? Стремглаво лети нагоре! — възкликна Надежда. — За век се е повишила с градус и половина.
Историкът придоби скептично изражение.
— И това нищо и никакво покачване от градус и половина ти наричаш стремглаво. Не смяташ ли, че малко преувеличаваш?
— Блин!65 — възнегодува тя. — Градус и половина е страшно много, ти просто не можеш да си дадеш сметка за това! Имаш ли някаква представа за разликата в средната температура от последния ледников период и сега?
— Знам ли!
— Кажи някакво число.
— Някъде около десет-двадесет градуса, мисля.
Рускинята поклати глава и пълните й устни се разтеглиха в мрачна усмивка.
— Пет градуса — каза тя. — Пет. — Наведе се напред. — Знаеш ли какво означава това? Достатъчно е температурата да падне само с пет незначителни градуса, за да замръзне планетата. А сега си представи какво ще стане, ако се покачи с пет градуса…
— Ще се изпържим? — разсмя се Томаш.
— Томик, това не е шега! — възмути се тя. — Ако средната температура на планетата се повиши с пет градуса, това със сигурност означава, че ще има райони, които ще се превърнат в необитаеми. От 1850 година насам, откакто са започнали да измерват и записват температурите, единайсет от общо дванайсетте най-топли години са регистрирани в периода след 1995 година. Ако тази тенденция се запази, последствията ще са катастрофални. Като начало ще се покачи морското равнище, което, както разбираш, ще е пагубно.
— Да — съгласи се Томаш, който започваше да си дава сметка за проблема. — Ако се разтопи полярният лед, нивото на морето ще се покачи, това е очевидно. Въпросът е с колко.
— Знаеш ли, достатъчни са петдесет сантиметра, за да погълне цяла Полинезия.
Историкът повдигна рамене.
— Да, жалко за полинезийците — призна той. — Но петдесет сантиметра надали ще имат такова драматично значение за останалата част от света.
— Петдесет сантиметра са достатъчни, за да бъде залята част от крайбрежието на твоята страна — каза тя с пръст, насочен към него. — От началото на двайсети век морското равнище се е покачило вече със седемнадесет сантиметра. Но проблемът е, че ще продължи да се покачва.
— С колко?
— Палеоклиматичните свидетелства са неоспорими. Последният път, когато полярната зона е била значително по-топла от сега, е било преди сто двадесет и пет хиляди години. Тогава температурите са били с около три градуса по Целзий по-високи от днешните, поради разликата в орбитата на Земята. По онова време ледът се е отдръпнал и нивото на водите из цялата планета се е повишило средно с четири до шест метра.
65
Думата означава „палачинка“, но се използва и като заместител на нецензурни думи. — Б.пр.