Томаш сви устни недоверчиво.
— Не е ли едно и също?
— Виж, Томик — каза тя, опитвайки се да подреди мислите си. — При изгарянето на горивото, независимо дали в автомобила или топлоелектрическа централа, се освобождават три неща: енергия, въглероден диоксид и аерозоли. Целта на този процес е добиването на енергия. — Махна припряно с ръка, сякаш опитваше да се отърси от нещо. — Останалото е страничен ефект. Въглеродният диоксид води до повишаване на температурата, тъй като е съединение, което при освобождаването си в атмосферата позволява навлизането на слънчевата енергия, но не и излизането, при което планетата се превръща в огромен парник. Аерозолите пък, от своя страна, предизвикват замърсяването на въздуха, което има обратен ефект на въглеродния диоксид. Освобождаването на аерозоли е довело до появата на облаци от смог в големите градове, които действат като гигантско огледало, което отразява слънчевите лъчи в пространството и предизвиква ефект на изстудяване; компенсиращо затоплянето вследствие действието на въглеродния диоксид. Разбираш ли?
— Горе-долу — отвърна той неубедено. — Казано по-простичко, въглеродният диоксид повишава температурата, а аерозолите я свалят. Така ли?
— Точно така. Но поради прекаленото замърсяване въздухът в големите градове стана невъзможен за дишане и през осемдесетте години бяха направени някои технически нововъведения, които ограничиха емисията на аерозоли. Но за разлика от въглеродния диоксид, който се задържа в атмосферата с векове, аерозолите траят само няколко седмици. С ограничаването на техните емисии спряха киселинните дъждове и въздухът стана по-чист, но проблемът е, че изчезна и ефектът на изстудяването, предизвикан от аерозолите, докато ефектът на затопляне, причинен от въглеродния диоксид, се запази. В заключение: без спирачката на изстудяването, каквато е смогът, температурите стремглаво тръгнаха нагоре от 1980 година насам.
Томаш потри замислено челото си.
— Разбирам — каза той и я изгледа с вид на човек, на когото е хрумнала някаква идея, но не е сигурен дали е добра. — Това означава, че глобалното затопляне би могло да намери лесно разрешение, нали?
— Какво?
— Наново да се вкарат в употреба аерозолите.
Надежда се нацупи.
— Не става. Би означавало да се замени една смърт с друга. Вместо да бъдем изпържени, ще умрем задушени.
Историкът прецени перспективата.
— Ами да, така е — съгласи се той. — В такъв случай остава ни единствено да спрем емисиите на въглероден диоксид.
— Естествено.
— А възможно ли е?
— На теория, да. Достатъчно е да спрем да изгаряме изкопаеми горива. Но на практика нещата са доста по-сложни. Изкопаемите горива представляват основен енергиен източник за световната икономика и онова, което се наблюдава, не е намаляване на емисията на въглероден диоксид, а по-скоро увеличаване.
— Защо? Нима никой не забелязва какво става?
— Развиващите се страни отказват да спрат емисиите на въглероден диоксид, тъй като твърдите горива са им нужни за развитието на икономиката. Най-тревожен е случаят с Китай, където все по-често заместват велосипеда с автомобила като основно превозно средство. — Направи пауза, за да подчертае следващите си думи. — Томик, Китай има огромно население. — Отвори широко очи. — Представи си как всички тези хора започват да се придвижват с коли?
Томаш попи идеята.
— Така е, проблемът е голям.
— И не става дума само за автомобилите. Китайците са предпочели въглищата като основа на енергийната инфраструктура, а те отделят много повече въглероден диоксид от петрола. Планират да построят още триста нови централи на въглища до 2020 година. Това е истинска катастрофа. Китай надмина вече Съединените щати като най-голям причинител на затоплянето на планетата.
— Значи процесът не може да бъде спрян?
— Така изглежда.
Рускинята взе писалка и написа три букви върху книжната покривка на масата.
— Знаеш ли какво е това?
— Не.
— Това означава части на милион66 единици обем. Така се измерва въглеродният диоксид в атмосферата. Установява се съотношението между броя на молекулите парников газ към общия брой на молекулите сух въздух. 200 ppm например означава, че има двеста молекули газ с парников ефект на всеки милион молекули сух въздух.