Тишината се стелеше над безкрайното поле и обгръщаше учения. Тишината на Антарктида бе толкова необятна и бездънна, че долавяше леко жужене в ушите си. Не се чуваше ни птица, ни глас, ни звук. Нищо. Вятърът се надигаше от време на време и тихо прошумоляваше, но бързо стихваше и отново се възцаряваше тишина.
И тогава от нищото се появи едва доловим, вибриращ и ритмичен шум. Бум-бум, бум-бум, бум-бум… Сърцето му биеше в гърдите. Когато го чу, Доусън разбра, че си бе възвърнал равновесието. Усмихна се, обърна се и тръгна към хангара, където го чакаше Раджински.
— Всичко наред ли е? — попита приятелят му.
— Да — потвърди Доусън, вслушвайки се в скърцането на ботушите си bunny boots25. — Бях зажаднял за тишина.
Раджински се разсмя.
— „Херкулесът“ е ужасен, нали?
Двамата се отправиха към нодуела, който ги очакваше недалече от хангара.
— Ще дойдете ли в Крери Лаб? — попита Доусън.
— Не, изморен съм — отвърна Раджински. — Ще разпускам в „Южно изложение“. — Беше един от баровете в Макмърдо. — Днес в Мактаун се играе бинго и не искам да изпусна възможността да стана богат.
Доусън поклати глава иронично.
— Вие сте единственият човек, който вярва, че може да забогатее на Ледения континент.
Влязоха в нодуела и шофьорът, изпратен от майор Шумахер, ги откара до Макмърдо на петнадесетина километра оттам. Доусън предпочиташе да каца на Айс Рънуей, която се намираше на ледена платформа близо до нос Армитидж, на пет минути от Макмърдо, но въпросната писта можеше да се използва само от октомври до декември. През летните месеци ледът се размекваше от топлината и Айс Рънуей не беше безопасна.
— Професор Доусън — каза шофьорът по средата на пътя за Макмърдо, — някакъв човек ви търси.
— Някой от бейкърите?
— Не, сър. Финджи.
— Финджи? Каза ли какво иска?
— Не, сър. Само попита за вас.
— И вие какво му отговорихте?
— Че сте отишъл до Полуострова и ще се върнете след няколко часа, сър.
— А той?
Шофьорът повдигна рамене.
— Сигурно е отишъл да пие чаша бира при Галахър, сър.
Раджински слезе пред сградата, където се помещаваше „Южно изложение“, и нодуелът пое към следващата спирка, преминавайки покрай „Кофи Хаус“ и Снежния параклис. Доусън се замисли кой би могъл да е непознатият, който го бе търсил, но догадките му бързо се разсеяха при вида на познатия пейзаж зад стъклата на автомобила.
Макмърдо беше бивша американска база, чиито постройки на по два и три етажа, издигнати на пилони, бяха отделени едни от други — нещо, което дразнеше Доусън. Ученият би предпочел системата, възприета от новозеландците в съседната база Скот, където почти всички постройки бяха свързани помежду си. Като се има предвид суровият климат на Антарктида, този модел му се струваше несравнимо по-добър. Но най-лошо бе това, че всичко бе невероятно грозно. Водопроводните тръби и електрическите кабели не бяха прокарани под земята, а лежаха върху снега или висяха между стълбовете пред очите на всички, изложени на ледения вятър. Понякога имаше чувството, че Макмърдо не беше научна станция, а западнало миньорско селище от Дивия запад.
— Пристигнахме, сър — съобщи шофьорът, връщайки го към действителността.
Доусън се сбогува с шофьора и слезе от нодуела, който потегли веднага. Пред него се издигаше Научният център „Крери“ — дълга постройка в циментовосив цвят. Ученият подритна мръсния сняг, ядосан, че бяха построили базата на това място. Макмърдо се издигаше край единствения активен вулкан в този район на Антарктида — планинския масив Еребус на остров Рос. Вулканичната пепел замърсяваше земята на базата и накърняваше девствената чистота, която беше символ на континента.
Мърморейки недоволно под нос, Доусън застана пред входа, пъхна дигиталния пропуск в процепа и влезе в сградата. Усети как топлината нежно обгръща тялото му и побърза да затвори вратата. Съблече анорака, събу ботушите bunny boots и по домашному тръгна по чорапи из пустата сграда, притихнала в часовете на неделното бинго. Отиде до кабинета, включи компютъра и докато екранът се събуждаше за живот, реши да похапне нещо. Премина по тесните коридори, из които се редяха затворени врати с цифрово означение на проекта на всеки от обитателите на кабинетите: S-015, S-016, S-017 и така нататък. На някои от вратите висяха метални табелки с кодово название на проектите: Penguin Cowboys26, Sealheads27, Bottom Pickers28. Доусън мина покрай заседателната зала и лабораториите, пълни с микроцентрофуги и колби за експериментите, прекоси големия салон, чийто огромен прозорец гледаше към Макмърдо Саунд с невероятния изглед към Трансантарктическите планини, и стигна до кухнята.
25
Топли ботуши, свързвани най-вече с Аляска и USAP (