— Като например?
Приятелят му се размърда на стола притеснено. Разговорът навлизаше в опасни води.
— Ще ти отговоря с друг въпрос. Какво биха направили хората, които контролират най-големия бизнес в света, ако узнаят, че над бизнеса им е надвиснала смъртна опасност?
Томаш се замисли над въпроса.
— Знам ли. Какво могат да направят?
Филипе се наведе от стола с присвити очи и смръщени вежди.
— Стигнахме до отправната точка.
— Каква отправна точка?
— Какво те доведе тук?
— Аз ли? Вече ти казах. Дойдох заради разследването на смъртта на двама учени.
Приятелят му остана за миг безмълвен.
— Значи отговори на въпроса.
Томаш го погледна объркан.
— Какъв въпрос?
— Какво биха сторили онези, които държат в ръцете си най-големия бизнес в света, ако узнаят, че бизнесът им е сериозно застрашен.
— Да, и какво могат да направят?
Филипе въздъхна дълбоко.
— Виж какво се случи с Хауърд и с Атанасов.
Облегна се на стола и се загледа в езерото, чезнещо сред сибирската тъма, опасано от непрогледни нощни сенки. Дочуваше се само нежното приплясване на вълните, целуващи брега.
— Ето ти отговора.
XX
Барът беше оживен от шумна компания германци, които пиеха Клинское72 и пееха баварски песни, но шумът, който вдигаха веселяците, беше за предпочитане пред сухия студ, който се усещаше на плажа. Двамата приятели влязоха в затопления салон и си поръчаха шашлик, за да залъжат глада. Малко след това вече похапваха късчетата агнешко месо с ръжен хляб и ги поливаха с червено грузинско вино ахашени.
— Значи смяташ, че интересите на петролния бизнес са истинската причина за смъртта на твоите приятели учени — отбеляза Томаш, подемайки разговора оттам, откъдето го бяха прекъснали.
— Не просто мисля — поправи го приятелят му, — а знам.
— Как можеш да бъдеш толкова сигурен?
— Не забравяй, Казанова, че познавам света на петрола като петте пръста на тия две ръце. — Показа ръцете си, сякаш държеше доказателство в подкрепа на твърдението си. — Хората могат да изглеждат най-цивилизованите в света, макар че в случая с петрола някои съвсем не изглеждат така, но щом стане въпрос за защита на подобни интереси, драги мой, няма култура и възпитание, които да устоят. Всичко става примитивно, насилствено, първобитно. Опазването на този тип власт отключва най-низките инстинкти и най-бруталното поведение, което човек може да си представи.
— Но разполагаш ли с доказателства, че приятелите ти са убити заради интереси, свързани с петрола?
— Да, предостатъчно.
— И какви са те?
— Виж, да започнем първо с онова, което стана с мен. По някаква щастлива случайност, по времето, когато Хауърд и Атанасов са убити, аз бях в чужбина.
— Във Виена, нали?
Филипе го погледна въпросително.
— Откъде знаеш?
— Ами, да кажем, че съм си написал домашното.
— Да, във Виена бях. В същия ден домът ми е бил нападнат от непознати. Странното е, че нищо не са взели, което доказва, че не са намерили онова, което са търсели. Тоест мен.
— Може да е случайност.
— Би могло, ако същото не се беше случило с Джеймс. Неговият дом в Оксфорд е бил нападнат по същото време, в същия ден, в който Хауърд и Атанасов са били убити. За късмет Джеймс бил в Шотландия да види някакви материали и не си бил вкъщи. С други думи, двама човека от групата са били убити, а домовете на другите двама, които по някаква случайност са отсъствали, без да уведомят, са били нападнати. Всичко това стана по едно и също време, в един и същи ден.
— Казахте ли на полицията за това?
— За кое? Че са нападнали домовете ни?
— Да. Както и фактът, че нападенията над домовете ви са били извършени по същото време, когато другите двама от групата са намерили смъртта си.
— Чуй ме, Казанова, полицията не би могла да ни спаси. Нима мислиш, че португалските органи на реда, Скотланд Ярд или Интерпол биха представлявали някаква пречка за оня, който разполага със средствата и властта, обезпечени от печалбите на петролния бизнес?
— Тогава каква е алтернативата?
— Да изчезнем.
Томаш задържа погледа си впит в своя събеседник.