— Да.
— Къде е той?
— Не знам.
Орлов цъкна недоволно.
— Вижте какво, професоре — изрече той със снизходително търпение. — Все пак трябва да ни разкажете нещо, нали? В края на краищата Интерпол заплати разноските по пътуването ви. Щом сме платили, имаме право да знаем какво се е случило.
— Несъмнено — призна Томаш. — Проблемът е, че не мога да ви кажа къде се намира, тъй като аз самият не знам.
— Как така? Нали сте се видели с него?
— Бях.
— Къде?
— В Русия.
— Приятелят ви се е покрил в моята страна? — разсмя се Орлов. — Трябваше да се досетя. Знаете ли, когато разбрах, че е учил в Ленинград, си помислих, че би могъл да е избягал там. Обективно погледнато, той е познавал добре мястото, нали? Но после не отдадох нужното значение на това предчувствие. Запитах си, ако бях на мястото на Филипе Мадурейра, къде бих могъл да се укрия? На студено? Да прекарам остатъка от дните си сред ледовете? В никакъв случай! — Разсмя се отново. — Бих отишъл на Карибите!
— Така е, но е факт, че се срещнах с Филипе в Русия.
— Къде беше срещата? В Санкт Петербург ли?
— В Сибир.
Чу се леко изсвирване от другата страна на линията.
— Не ме учудва, че никой не е знаел нищо за него през цялото това време — отбеляза той. — Значи този тип се е покрил в Сибир, а?
— Да.
— И още ли е там?
Томаш се прокашля.
— Вижте какво, Орлов. Не искам да говорим за това по телефона. Кога можем да се срещнем?
— Днес.
— Днес не мога. Самолетът ми се приземи тази сутрин в Лисабон, отидох направо в Коимбра да видя майка ми и сега се връщам в Лисабон. Грохнал съм от умора и трябва да се наспя. Не можете да си представите какво преживях в последните дни.
— Много добре — каза Орлов. — Но поне ми дайте нещо, за което да се хвана. Шефът ми в Лион вече ме навика. Изнервен е, иска резултати, при това веднага. Трябва да му докладвам.
— Кажете къде можем да се срещнем?
— По обед при Виктор, става ли?
— Виктор ли? Кой е този?
— Ресторант в Алкабидеш, до Кашкайш. Знаете ли го?
Въпреки умората, Томаш не можа да сдържи усмивката си.
Толкова предвидим беше този Орлов. Щеше да се изненада, ако руснакът не беше споменал някой ресторант в разговора им.
Мирис на топло печено месо изпълваше големия салон на Виктор, където няколко маси вече бяха заети. Беше още рано, но сервитьорите се суетяха напред-назад с подноси в ръка и бутилки червено вино, увити в салфетки. Вътре беше приятно, ухаеше на пикантни подправки и вкусни гозби, къкрещи на огъня. Меката бледожълта светлина, осветяваща ъглите, сякаш галеше декоративната керамика и придаваше на ресторанта задушевната атмосфера на механа.
Томаш огледа бегло клиентите и след като не откри Орлов, прекоси салона по закътаната пътека отдясно и влезе във втория салон. Забеляза едрия силует на руснака на една маса в ъгъла, с приведено над чинията туловище. Когато наближи, видя обичайните капки пот, които се стичаха по пламналото му лице, и лъсналата му от мазнина уста.
— Похапвате ли вече? — изрече вместо поздрав Томаш.
— Ъхъ — изломоти Орлов и се изправи стреснат като дете, което бяха заварили с ръка, пъхната в буркана с бонбони. — Здравейте, професоре. — Махна неловко към чиниите, с които бе обсипана масата. — Извинете, вече не издържах от глад. Когато влязох и вдъхнах миризмата… да си призная, не устоях.
— Добре сте направили, не се притеснявайте — успокои го Томаш, докато заемаше своето място на масата.
— Ще си сервирате ли?
Масата беше отрупана с най-различни предястия, всички до едно неустоимо вкусни, фантастични бомби от холестерол. Виждаха се кървавици, наденици, фурми в бекон, шунка от бут с пъпеш, кашкавал „Сера“, хайвер със зехтин, бели миди а ла Буляо Пато77, други морски дарове, паниран омар и бутилка вино, „Дао“, вече преполовено, както и чаша, доволно зацапана от мазнината.
— Е, добре се справяте!
— Правим каквото можем.
Томаш си сервира от белите миди, което бе знак за Орлов отново да се нахвърли на деликатесите. Руснакът заби лъжица в предястията и добави още запаси в чинията си.
— Първото, което смятам да направя, е да ви докладвам за извършено убийство — съобщи Томаш, преминавайки направо към въпроса.
77
Типично португалско ястие, приготвено от задушени в зехтин миди с чесън и кориандър. — Б.пр.