— Има твърде много наивнички — твърди г-н Фелски.
Джордж си е разработил система.
— Апартаментите на моделите се подреждат по степен на достъпност — обяснява. — Най-лесни са манекенките на „Уилълмина“. „Уили“ приема момичета, израсли в къщи на колела или в лондонския Ийст Енд15. „Елит“ има два апартамента — един в предградията, на 86-а улица, и един в центъра, на 16-а. Елитните им модели са в предградията. Тези в центъра са по-достъпни. Момичетата, които живеят с Айлийн Форд, са недосегаеми. Една от причините е, че прислужницата на Айлийн ти затваря телефона, ако позвъниш.
Много манекенки живеят между 28-а улица и пл. „Юниън“. На 15-а е „Зекендорф тауър“16. Друг апартамент се намира на 22-а и „Парк авеню — юг“. По-възрастните модели, които работят много, са в Ийст Сайд.
Нещо = манекенка.
Цивилни = жени, които не са манекенки.
— Непрекъснато си говорим за това колко трудно е да се върнеш към цивилните — казва Джордж. — Няма къде да ги срещнеш, нито пък правиш опит.
— По-лесно е да вкараш манекенка в леглото си, отколкото да убедиш цивилна с кариера да ти пусне — твърди Санди. Той е актьор с невероятни зелени очи. — Цивилните искат разни работи.
Четвъртък вечер в „Бароло“. Ресторантьорът и организатор на промоции Марк Бейкър дава един от специалните си приеми. Ето какъв е механизмът. Организаторите на промоции имат връзка с агенциите. Агенциите ги смятат за „безопасни“, т.е. те ще се погрижат за момичетата им, ще ги забавляват. От своя страна организаторите се нуждаят от моделоманите, за да излизат с манекенките. Организаторите на промоции невинаги имат пари да водят момичетата на вечеря. Моделоманите винаги разполагат със средства. Някой трябва да храни манекенките. Моделоманът среща човек като г-н Роук. Г-н Роук иска момичета. И моделоманите искат момичета, както и да движат с г-н Роук. Всички са доволни.
Пред ресторанта цари хаос. Хора се блъскат в опит да привлекат вниманието на висок мъж със зъл вид, който може да е отчасти ориенталец, отчасти италианец. Вътре е претъпкано. Всички танцуват, всички са високи и красиви.
Говориш с момиче с фалшив европейски акцент. После — с друго от Тенеси, което току-що си е било у дома.
— Бях с панталон с ниско дъно и със сабо, а старото ми гадже вика: „Каръл-Ан, с какво си облечена, за Бога!“ Аз му казвам: „Свиквай, скъпи. Това е Ню Йорк.“
Появява се Джак и повежда разговор.
— Макар и тъпи, манекенките са големи манипулаторки. Може да се разделят на три типа. Първи тип: новите момичета. Те обикновено са доста млади — на по 16–17 години. Често излизат. Нямат много работа и искат да вършат нещо, да се срещат с хора, например с фотографи. Втори тип: момичетата, които работят много. Те са малко по-възрастни — от 21 години нагоре, и са в бизнеса от пет години. Никога не излизат, пътуват често, почти не ги виждаш. Трети тип: супермоделите. Те търсят богат тип, който може да направи нещо за тях. Обсебени се от мисълта за пари, вероятно защото кариерата им е несигурна. Не поглеждат мъже с по-малко от 20–30 милиона. Освен това се смятат за велики. Не общуват с момичета, ако не са топмодели, пренебрегват другите манекенки и злословят по техен адрес.
Отиваш с Джак до тоалетната и чакаш отвън.
— На 21 години моделите вече имат огромен „опит“ — продължава той. — Богата история. Деца. Мъже, с които са преспали. Мъже, които не харесват. Повечето манекенки са от разбити семейства и са имали шибано детство. Красиви са, но накрая не правят нищо за теб. Млади са. Необразовани. Нямат никакви ценности. Предпочитам по-възрастните. Но трябва да намериш някоя без „опит“ и аз още я търся.
— Номерът е да си хванеш топмодел — някоя Хънтър Рино или Джана Роудс — твърди Джордж. — Те вече са украсявали кориците на европейски списания. Хванеш ли една, всички са на твое разположение. В нощен клуб първо обръщаш внимание на по-възрастните. Те винаги си тръгват рано, защото трябва да стават за работа. Изпращаш ги до таксито, за да се направиш на кавалер, а после се връщаш и се насочваш към младите.