— Една вечер лордът влезе, докато се обличах — продължава Амалита. — „Скъпа — рече, — винаги съм се питал какво е да носиш корсаж. Може ли… да пробвам? Така ще се поставя на твое място.“
Добре. Но на другия ден поиска да го напляскам. Със сгънат вестник. „Скъпи, не мислиш ли, че ще ти достави по-голямо удоволствие, ако го прочетеш?“, попитах. „Не! Искам един хубав бой“, отвърна. И аз се съгласих. Втора грешка. Стигна се дотам, че сутрин се събуждаше, обличаше дрехите ми и отказваше да излезе от къщи. И то с дни. После поиска да си сложи бижутата ми от „Шанел“.
— Как му стояха? — пита Кари.
— Pas mal21 — отвръща Амалита. — Той е от онези красиви англичани, за които е трудно да кажеш дали са обратни, или нормални. Но беше толкова жалка картинка. Лазеше на четири крака с оголен задник. Като си помислих, че смятах да се омъжа за него!
Както и да е, казах му, че си тръгвам. Не ме пусна. Заключи ме в спалнята и трябваше да избягам през прозореца. Поради собствената си глупост се наложи да обуя „Маноло Бланик“ с висок ток вместо по-разумните „Гучи“, защото му бях дала да гали обувките ми, а „Маноло“ бяха единствените, които не харесваше — били миналогодишни. Не ме пусна да вляза. Каза, че ще задържи дрехите ми заради някаква тъпа, смешна телефонна сметка, която бях навъртяла. Две хиляди лири! Попитах: „А какво да правя, скъпи?! Нали трябва да говоря с дъщеря си и с майка си!“
Но държах в ръцете си коз. Мобилния му телефон. Обадих му се от улицата. „Скъпи — съобщих му, — отивам да пия чай с Катрин. Като се върна, очаквам да заваря всичките си куфари чинно подредени на прага. Ще ги проверя един по един. Ако липсва нещо — миниатюрна обица, прашка, капачка от тока на обувка, — ще позвъня на Найджъл Демпстър22.“
— И завари ли ги? — пита Кари с известно страхопочитание.
— Разбира се! — отвръща Амалита. — Англичаните се боят до смърт от пресата. Ако искаш да накараш някого едва ли не да ти козирува, заплаши го, че ще се обадиш на вестниците.
Тогава покрай масата минава аржентинецът.
— Амалита! — възкликва, като протяга ръка и леко й се покланя.
— А, Крис! Como esta23? — пита тя, след което продължават на испански и Сара не разбира нищо.
Накрая Крис казва:
— Тук съм за една седмица. Трябва да се видим.
— Разбира се, скъпи — отвръща Амалита и го поглежда. Има навика да присвива очи, като се смее, което практически значи: „Чупката!“
— Уф! Богат аржентинец — пояснява. — Веднъж отидох в ранчото му. Яздехме из кампоса24 с понита за поло. Жена му беше бременна, а той бе толкова сладък, че го изчуках, но тя разбра. И има нахалството да се разстрои. Мъжът й беше много кофти в леглото. Трябваше да е доволна, че някой иска да я отърве от него.
— Г-ца Амалфи? — пита келнерът. — Търсят ви по телефона.
— Райти — заявява триумфално Амалита, като се връща след малко на масата. Райти е китарист в известна рок банда. — Иска да го придружа на турне. В Бразилия и в Сингапур. Казах му, че ще си помисля. Тези типове толкова са свикнали жените да им падат в краката, че трябва да проявяваш резервираност. Така се отличаваш.
Изведнъж на входа настава суматоха. Кари вдига глава, но бързо я свежда и се преструва, че изучава маникюра си.
— Не поглеждай сега — казва. — Рей пристигна.
— Кой? Рей ли? — пита Амалита. Присвива очи.
Рей не е мъж, а жена. Жена, която спада, поне в най-общи линии, в категорията на Амалита. И тя е интернационална красавица, на която мъжете не могат да устоят, но също така е особен случай. Модел от края на 70-те години, Рей се мести в Л. А.25 с намерение да стане актриса. Роля така и не получава, но пък успява да преспи с няколко известни актьори. И тя като Амалита има извънбрачно дете, за което се мълви, че е рожба на суперзвезда.
Рей оглежда ресторанта. Тя е прочута с очите си — и с ред други неща, — които са огромни, кръгли и с такъв светъл нюанс на синьото, че чак изглеждат бели. Те се спират на Амалита. Собственицата им махва. И се приближава.
— Какво правиш тук? — пита, видимо зарадвана, макар да се говори, че в Л. А. двете са заклети врагове.