— Ей, къде е г-н „Ню йоркър“? — питаха се всички в 11 ч.
— Обади се по телефона — каза една жена, — а после се метна на велосипеда си. Тръгна на среща.
Представях си как се промъква в нощта в туиденото си сако, въртейки като луд педалите на трискоростното си колело (с калници, да не му се цапат крачолите). После спира до нисък блок в горен Ийст Сайд — или до благоустроен склад в Сохо, — натиска настойчиво звънеца и леко задъхан, качва велосипеда по стълбите. Отваря се врата и двамата с възлюбената му, кикотейки се, се чудят къде да дянат колелото. Залепят се в потна прегръдка, която несъмнено завършва на някой матрак на пода.
Всъщност „велосипедистите“ имат дълга литературно-социална традиция в Ню Йорк. Техни светци покровители са беловласият писател Джордж Плимптън, чието колело висеше на обратно над главите на служителите му в редакцията на „Парис ревю“30, и беловласият журналист от „Нюсдей“ Мъри Кемтън. Те въртят педалите от години и са вдъхновение за следващото поколение „велосипедисти“, като гореспоменатия г-н „Ню йоркър“ и десетки млади писатели и редактори на книги, списания и вестници, които предпочитат да кръстосват физическия и романтичния пейзаж на Манхатън като самотни колоездачи. „Велосипедистите“ са особена порода нюйоркски ергени. Умни, забавни, романтични, жилести, доста привлекателни, те са материалът, от който са изградени мечтите на пораслите колежанки. Има нещо невероятно… чаровно в мъж в костюм от туид на колело — особено ако носи смешни очила.
Те предизвикват у жените смесица от страст и майчина обич. Но имат и тъмна страна. Повечето „велосипедисти“ не са семейни и вероятно никога няма да се оженят — поне докато не се откажат от колоезденето.
— Колоезденето не е непременно израз на власт — каза г-н Екълс. — Но се удава най-добре на силни личности като Джордж Плимптън. Иначе трябва да криеш велосипеда си зад ъгъла и тайно да измъкваш крачолите от чорапите си.
За разлика от идиотите, които виждате непрекъснато да обикалят парка, „велосипедистите“ не карат колело, за да спортуват. За тях велосипедът отчасти е превозно средство, но — което е по-важно — и начин да съхранят литературната си младост. Представете си Оксфорд по здрач, вие препускате с колелото по калдъръма, а край р. Чърел ви чака жена в развята рокля, стиснала томче на Иейтс. Ето за какво си мислят „велосипедистите“, докато въртят педалите из Манхатън, криволичейки между таксита и дупки. Най-известният и търсен нюйоркски ерген на колело несъмнено е Джон Кенеди-младши, но с мускулестото си и атлетично тяло той не може да мине за „велосипедист“. Защото един „велосипедист“ ще прекоси центъра на града по-скоро по раиран костюм, отколкото по шорти и изопната на гърдите тениска. „Велосипедистите“ презират и специалните клинове с меки порести подплънки на задните части. Те нямат нищо против телесната болка, причинена от твърдата седалка. Тя подпомага литературата.
— Аз нямам еластични клинове — каза г-н „Ню йоркър“ и добави, че през зимата носи долни гащи за по-топло.
Това може да е една от причините „велосипедистите“ да бъдат нападани по-често от атлетичните си братовчеди. Другата е, че те карат колело по всяко време (колкото по-късно, толкова по-добре — по-романтично е), при всякакви атмосферни условия навсякъде.
— Пияници реват нощем от прозорците си, за да ни стреснат — каза г-н Екълс. — И по-лошо.
Веднъж на Вси светии г-н „Ню йоркър“, облечен в пелерина на британски полицай, навлязъл в група от 12-годишни деца, които го свалили от велосипеда му.
— Казах: „Не мога да се бия с всички ви, а само с един.“ Те се отдръпнаха, освен най-едрият. Изведнъж осъзнах, че не искам да се бия и с него.
Тогава му се нахвърлила цялата банда и започнала да го налага с юмруци, докато случайни минувачи не се развикали и хлапетата се разбягали.
— Извадих късмет — обясни г-н „Ню йоркър“. — Не ми взеха колелото, но пък ми отмъкнаха няколко плочи от кошницата. (Забележете, че е носел плочи — албуми от винил, а не компактдискове друга отличителна черта на истинския „велосипедист“.)
И г-н Екълс си припомни подобна история.
— Преди два дена минавах през Сентрал парк в 10 часа вечерта, когато бях заобиколен от банда вандали на ролери. Бяха още деца. Опитаха се да ме нападнат във фланг, но аз подкарах по-бързо и им избягах.
Още по-голяма опасност обаче представлява сексът, както е установил един репортер — да го наречем Честър. Той вече не кара колелото си толкова често, колкото преди, защото преди година му се случил неприятен инцидент след романтичка интерлюдия. Пишел статия за танцьорки по монокини, когато завързал приятелство с Лола. Може би тя си е въобразила, че са като Мерилин Монро и Артър Милър31. Кой знае! Една вечер му се обадила, че се излежава в леглото си в „Тръмп Палис“, и го помолила да отиде. Той се метнал на велосипеда си и след 15 минути бил при нея. Три часа не станали от леглото. После Лола му казала, че трябва да си върви, защото живеела с един мъж, който щял да си дойде. Всеки момент.
31
Американски драматург, р. 1915 г. — „Смъртта на търговския пътник“, втори съпруг на Мерилин Монро. — Б.пр.