Честър изхвърчал навън и се метнал на колелото си, но възникнал проблем. Краката му така омекнали след секса, че точно когато се спускал по хълма Мъри, получил схващане, блъснал се в бордюра и се пльоснал на тротоара.
— Ужасно боли — обясни. — Такова ожулване на кожата се равнявана изгаряне първа степен.
За щастие зърното му пак порасна.
Да караш колело в Манхатън наистина е опасно. Ако живееха на запад, тези писатели вероятно щяха да носят оръжие като героите на Лари Макмъртри32, Том Макгуейн33 или Кормак Маккарти34. Но тъй като са в Ню Йорк, „велосипедистите“ повече приличат на Кларк Кент35. Денем са хрисими репортери, на които често се налага да се оправдават пред амбициозни редакторки, а нощем се превръщат в заплаха за обществото. Можем ли да ги виним!
— Минаваш на „червено“, караш срещу движението. Може да си престъпник — обясни Честър.
— Сякаш между краката ми има голямо стоманено нещо, което пулсира пред мен — каза друг „велосипедист“, помолил да остане анонимен.
— В момента ръката ми е на колелото — заяви Кип, литературен агент, по телефона от кабинета си. — Да караш колело в града, те кара да се чувстваш свободен. Сякаш се носиш над масите. На колелото си съм доста по-безстрашен, отколкото в други моменти от живота си. На него съм най-добър, напълно в тон със себе си и с града.
Велосипедистите не карат какво да е. Те не биха се качили на бързите високотехнологични планински катерачи. Не признават свръхмодерните аксесоари. Типичен пример е г-н „Ню йоркър“, който има елегантен трискоростен велосипед с кошница отзад и с калници. Колелото трябва да излъчва носталгия.
— В кошницата слагаш покупките — обясни той, — компютъра и материалите за работа.
— Държа на велосипеда си колкото на кучето и на бебето — каза Кип. — Грижа се за него, чистя го старателно.
Като слушаш „велосипедисти“ да говорят за колелата си, често имаш чувството, че става дума за жени.
— Обичам колелото си, човек може да се привърже към него — твърди някой си Б. Б., — но истината е, че велосипедите не се различават кой знае колко един от друг.
— Бях се побъркал по едно колело — разказа Кип. — Беше с алуминиева рама, която чистех и лъсках. Доста често. Но го откраднаха. Бях съсипан емоционално. Преживях го едва когато си купих ново колело и го разкрасих.
В Ню Йорк често се крадат велосипеди, както и гаджета.
— Влезеш за десет минути в книжарница, и не си намираш колелото — каза г-н Екълс.
Това обаче невинаги е проблем, както посочи г-н „Ню йоркър“.
— Колелото се изплаща за три месеца, ако го сравниш с цената на билета за метрото — обясни. — Или за месец, ако пътуваш с такси.
Велосипедът е и полезен инвентар, когато имаш среща с жена.
— Той е подходящ за начало на разговор — каза Тад, писател. — Може и да се засуетиш около него, когато трябва да преодолееш смущението си.
Колелото очевидно е и показател дали ще се стигне до секс.
— Една жена ми се разсърди, когато предложих да отида до тях с колелото — поясни Тад. — От друга страна, ако жена ти каже: „Вкарай го вътре“, е много секси.
— По това, дали жената ще ти позволи да вкараш колелото си у тях, съдиш за характера й — каза г-н Екълс. — Ако е твърде педантична, няма да го иска в дома си.
Но понякога велосипедът не е просто велосипед — и жените, изглежда, го знаят.
— Гледат подозрително на теб. Защото си мобилен и независим — обясни г-н Екълс. — А в крайна сметка — и не много изискан.
— Във велосипеда има нещо питърпановско — каза пък Кип. — Това отчасти е и причината вече да не ходя навсякъде с него.
32
Съвременен американски писател от Тексас (р. 1936 г.), носител на „Пулицър“ за романа си „Самотен гълъб“ (1985 г.). — Б.пр.
33
Съвременен американски писател от Монтана — „Спортният клуб“, „92 градуса на сянка“. — Б.пр.
34
Съвременен американски писател (р. 1933 г.), живеещ в Тенеси, автор на „Трилогия за границата“. — Б.пр.