— Смъртоносна целувка — заявих.
И така, четирите жени се уговориха да отидат — Миранда, 32 г., шеф на кабелна телевизия; Сара, 38 г., собственичка на фирма за връзки с обществеността; Кари, 34 г., нещо като журналистка; и Бел, 34 г., банкерка и единствената семейна в групата.
Разбира се, съботата се оказа най-прекрасният ден в годината засега. Слънчев, 21 градуса. Когато се срещнаха на „Гранд сентрал“36, жените мигом започнаха да се оплакват, че в най-прекрасния ден от годината им се налага да се заврат в дома на Джоли, макар че, като типични градски жителки, си показваха носа навън само в най-краен случай.
Проблемите започнаха още във влака. Както винаги, Кари си беше легнала в 4 ч. сутринта, гонеше я ужасен махмурлук и все й се струваше, че ще повърне. Бел се скара с жената отпред, чието дете непрекъснато си подаваше главата над седалката и й се плезеше.
Тогава Сара издаде, че Джоли членувала в „Анонимни алкохолици“ и то от три месеца, — което значи, че на купона можеше да няма коктейли.
Кари и Миранда заявиха, че ще слязат още на следващата гара и ще се върнат в града, но Бел и Сара не ги пуснаха. Сара каза на Кари, че може би и тя трябва да се запише в „Анонимни алкохолици“.
Влакът спря на Олд Гринидж и четирите жени се натъпкаха на задната седалка на бяло-зелено такси.
— Защо го правим? — попита Сара.
— Защото трябва — отвърна Кари.
— Дано само да са си прибрали префърцунените градинарски инструменти — каза Миранда. — Видя ли ги, ще се разкрещя.
— А аз ще се разкрещя, ако видя деца.
— Погледнете! Трева. Дървета. Вдишайте аромата на прясно окосена ливада — рече Кари, която някак мистериозно бе започнала да се оправя. Другите й хвърлиха подозрителен поглед.
Таксито спря пред бяла къща в колониален стил, чиято цена очевидно беше се покачила с дострояването на островръх покрив от етернитови плочи и балкони на втория етаж. Ливадата бе яркозелена, а дърветата, с които беше осеян дворът, бяха обградени с розови цветя.
— О, какво сладко кученце! — възкликна Кари за златистия ритрийвър, който се спусна с лай през ливадата. Но когато стигна до края на двора, отскочи назад, сякаш го дръпна невидимо въже.
Миранда запали син дънхил.
— Невидима електрическа ограда — поясни. — Навсякъде ги има. Бас държа, че скоро ще чуем за нея.
Четирите жени се спряха за малко на алеята, загледани в кучето, което седеше умирено насред двора, но храбро махаше с опашка.
— Може ли вече да се върнем в града? — попита Сара.
В дневната вече се бяха разположили половин дузина жени и кръстосали крака, крепяха чаши с кафе и чай на коленете си. На масата бяха подредени сандвичи с краставица и тортили със салта. Настрани стоеше — неотворена, недокосната — голяма бутилка бяло вино с „потни“ стени. Бъдещата булка Люси изглеждаше някак ужасена от пристигането на гражданките.
Последва взаимно представяне.
Жена на име Бриджид Чалмърс, от глава до пети в „Хермес“, пиеше нещо подобно на „Блъди Мери“.
— Закъснявате. Джоли помисли, че няма да дойдете — каза с онази сърдечна неприязън, която са способни да проявят една към друга само жените.
— Ами, такова е разписанието на влаковете — сви извинително рамене Сара.
— Извинете, познаваме ли се? — прошепна Миранда в ухото на Кари, което означаваше, че е обявила война на Бриджид.
— „Блъди Мери“37 ли пиете? — попита Кари.
Бриджид се спогледа с една от жените.
— Всъщност „Върджин Мери“38 — отговори. Посочи дискретно с очи към Джоли. — Дълго време ме интересуваше само това. Алкохолът и купоните. Но после, не знам, става ти скучно. Минаваш към по-важни неща.
— В момента за мен най-важна е водката — каза Кари и се хвана за главата. — Имам ужасен махмурлук. Ако не пийна малко водка…
— Райли! — извика една от жените на дивана, като се наклони напред, за да надникне в съседната стая. — Райли! Излез да си играеш навън.
Миранда се наведе към Кари:
— На кучето си ли говори, или на детето?
После се обърна към Бриджид.
— Е, Бриджид — попита, — с какво точно се занимаваш?
Бриджид отвори уста и елегантно отхапа парченце тортила.
37
„Кървавата Мери“ — прозвище на английската кралица Мери I (1553–1558), избила много протестанти. — Б.пр.