— О, той беше дошъл с тях. На купона. Не е ли сладък?
Ще й свалят гипса след шест седмици. Междувременно ще трябва да куцука и да управлява компанията си, доколкото може. Няма осигуровка за болест. Фирмата й едва крета.
По-хубаво ли щеше да е, ако беше омъжена и живееше в предградията? Или по-лошо?
Кой може да каже…
Бел се обажда от хотел „Карлайл“. Говори за някакъв откачен футболист от „Маями долфинс“. Във „Фредерикс“. После — за съпруга си Нюбърт и за сос за спагети.
— Правя чудесни спагети — казва. — Аз съм страхотна съпруга.
Кари се съгласява.
След като се прибрала от Кънектикът, Бел се скарала с Нюбърт. Избягала от къщи и отишла във „Фредерикс“, нощния клуб. Там бил и футболистът. Непрекъснато й повтарял, че мъжът й не я обича достатъчно.
— Обича ме. Ти не разбираш — отвърнала Бел.
— Аз бих те обичал повече — настоял футболистът. Тя се засмяла, пак избягала и си взела апартамент в „Карлайл“. Казва:
— Сервират ми коктейли. В момента.
Смята, че Нюбърт може да е разстроен, защото току-що е предал романа си. Смята, че Нюбърт може да е разстроен, защото тя не иска деца. Не и преди да издадат романа му. Когато забременее, край с всичко! Затова по-добре да се позабавлява сега.
След като се върна от Кънектикът и се обади по телефона на новото си гадже Тузаря, Кари отиде в „Бауъри“. Там била Саманта Джоунс, 40-годишната кинопродуцентка. Най-добрата й приятелка. Понякога.
На масата й се мъдрел Баркли, 25-годишният обещаващ художник и моделоман.
— Би ми било приятно, ако някой път наминеш към нас — казал той, отмятайки русата си коса от очите.
Саманта пушела кубинска пура. Дръпнала си и издухала гъстия дим в лицето му.
— Не се съмнявам. Но кое те кара да мислиш, че ще харесам картинките ти?
— Не е нужно — отвърнал той. — Достатъчно е да харесаш мен.
Саманта се ухилила злобно.
— Не се занимавам с мъже под 35 години. Не са достатъчно опитни за моя вкус.
— Пробвай — предложил Баркли. — Или поне черпи едно.
— Тръгваме — отвърнала тя. — Трябва да си потърсим друго свърталище.
Намерили. „Бейби дол“. Стриптийз бар в Трибека. Не успели да се отърват от Баркли, така че го взели със себе си. Не било зле да са с мъж в монокини бар. А и той пушел. Пушили в таксито, а като слезли пред „Бейби дол“, Сам хванала Кари за ръката (почти никога не прави така) и рекла:
— Искам да ми разкажеш за Тузаря. Не съм сигурна, че е за теб.
Кари трябвало да си помисли дали има желание да отговори, защото все така ставало. Тъкмо намирала щастието с някой мъж, когато се появявала Сам и й внушавала тези съмнения, сякаш забивала лост между две дъски.
Кари отвърнала:
— Не знам. Май съм луда по него.
Сам рекла:
— Но той разбира ли колко си страхотна? Знае ли какво високо мнение имам за теб?
Кари си помислила: „Една вечер със Сам ще направим тройка с някой мъж, но няма да е тази.“
Дошла барманката и казала:
— Хубаво е пак да видя жени тук.
И започнала да им налива безплатни питиета. Това винаги било проблем. После Баркли се опитал да поведе спор. Че всъщност искал да е режисьор и след като всички художници в крайна сметка се занимавали с това, защо да не пропуснел скучната фаза на рисуването и да не се заемел с режисура?
На естрадата танцували две момичета. Приличали на зрели жени и не били много хубави — с малки увиснали гърди и големи задници. Баркли вече крещял:
— Аз съм по-добър от Дейвид Салей39! Аз съм шибан гений!
— Така ли! И кой го казва? — изкрещяла и Сам.
— Всички сме шибани гении — рекла Кари. И отишла до тоалетната.
За да стигнеш до нея, промушваш се между двете естради, а после слизаш надолу. Сивата дървена врата не се затваря добре, а някои плочки са счупени. Кари си мислела за Гринидж. За брак. За деца.
— Не съм готова — казала си.
Върнала се на масата, съблякла се, качила се на сцената и затанцувала. Саманта я гледала и се смеела, но когато дошла барманката и учтиво помолила Кари да слезе, на Сам вече не й било до смях.
На другата сутрин Тузаря й се обадил в осем. Щял да играе голф. Бил напрегнат.
— Кога се прибра? — попитал. — Какво прави?
— Почти нищо — отговорила Кари. — Ходих в „Бауъри“. И на едно ново място — „Бейби дол“.