„Фърдър Лейн“. Великолепния пристига от Бедфорд точно навреме за вечеря. Домакинът му Чарли е разведен пет пъти. Поканил е няколко 30–40-годишни мъже и жени. Великолепния сяда до жена на име Сабрина, 32-годишна, с преливащи от черно бюстие на Дона Каран гърди. Той я черпи, проявява съчувствие за бившия й съпруг.
В 11 часа Сабрина заявява, че има среща с приятели в „Стивън токхаус“42 в Амагансет43. Великолепния предлага да я закара с колата й, тъй като май е леко пияна. В три часа пристигат у тях.
Когато Великолепния влиза, приятелката й казва:
— Ако имаш някакви извратени идеи, по-добре си ги избий от главата.
Ляга на дивана и загася лампата.
По-късно, към пет часа сутринта, Великолепния получава пристъп на клаустрофобия. Къщата на Сабрина е твърде малка. От дивана пред спалнята се чува хъркането на приятелката й. „Ще откача“, мисли си той.
Понеделник. Великолепния се обажда на Сабрина, с която се е разделил преди час. Включва се телефонният секретар.
— Ще дойдеш ли на плаж?
Отива на плажа Медия, където се среща с Кари и с Тузаря. После съзира привлекателна блондинка с кокершпаньол. Приближава се и се заиграва с кучето. Повеждат разговор. Тъкмо си мисли, че ще се получи нещо, когато пристига приятелят й. Едър тромав тип с прекомерно развит гръден кош и къси крака. Великолепния се връща при хавлията си. Там е и Саманта Джоунс, седи с Кари и Тузаря.
Момичето и приятелят й тръгват по плажа. Когато минава покрай Великолепния, блондинката се обръща и му маха.
— Видяхте ли? Казах ви, че я интересувам. Наистина я интересувам! — възкликва той.
— Ти ли?! — пита Саманта и се засмива гадно.
Скипър играе тенис, когато чува клетъчния си телефон да звъни.
— Здравей, скъпи — казва Маргарет. — Питах се какво правиш.
— Играя тенис — отговаря той.
— Защо не дойдеш после? Бих искала да ти приготвя вечеря.
— Ами… не мога.
— Как така не можеш!
— Още не знам какво ще правя след тениса. Обещах на едни хора да отида у тях на вечеря.
— Значи ще вземеш и мен.
Скипър снижава глас.
— Едва ли ще мога. Срещата ще е делова, нали разбираш?
— Бизнесменът ми той! — възкликва Маргарет.
Робърт Морискин най-сетне пристига с хидроплана. Станфорд му е малко сърдит, че не е дошъл предния ден, и изпраща шофьора да го посрещне със стария форд комби вместо с мерцедеса.
Великолепния се връща от плажа. Сабрина е звъняла. Веднага я набира, но се включва секретарят й.
Понеделник вечер. Кари, Тузаря и Великолепния отиват на коктейл. Великолепния кара бавно огромния си мерцедес по „Мекокс Лейн“, покрай конефермите. Слънцето е ниско и тревата е особено зелена и успокояваща. Когато колата се изкачва на билото на ниско хълмче, пред нея се изпречва жена, едва крепяща се на ролери. Облечена е в тясна бяла тениска и миниатюрни шортички. Дългата й тъмна коса е вързана на опашка, но най-впечатляващи са краката й.
— Влюбен съм — казва Великолепния. Когато жената свива по страничен път, той подминава, но после спира и слага ръце на волана. — Връщам се.
Кари поглежда Тузаря, но той не й обръща внимание. Смее се и явно няма нищо против.
Великолепния форсира колата по пътя след момичето.
— Виж я! Едва се крепи на ролерите. Ще падне!
Подминават я и Тузаря пита:
— Ел ли е? На нея прилича.
Кари седи отзад и пуши цигара.
— Твърде млада е за Ел — отбелязва.
Тузаря отваря прозореца си и казва:
— Здравей.
Момичето се приближава.
— Здрасти — отвръща усмихнато, а после се смущава. — Познавам ли ви?
— Нямам представа — отговаря Великолепния, като се накланя през седалката. — Аз съм Великолепния.
— Аз съм Одри — казва то. Поглежда към Тузаря. — Приличате на един познат.
Великолепния изскача от колата.
— Можете ли да спирате? Трябва да се научите да спирате. Ролерите са опасни.
Момичето се смее.
— Ето какво трябва да правите — обяснява той и демонстрира, като кляка с един крак пред другия и разперва ръце.
— Благодаря — казва Одри и се отдалечава.