— Отдавна не съм те виждала — рече Сиси. — Домъчня ми. Знаеш, че съм ти голяма почитателка. Хората казват, че си кучка, но аз им викам: „Не, тя е една от най-добрите ми приятелки и не е такава.“ Защитавам те.
— Благодаря.
Сиси просто стоеше и гледаше.
— Ти как си? — попита Кари.
— Чудесно! — отвърна тя. — Всяка вечер се издокарвам и излизам, но никой не ми обръща внимание и аз се прибирам разплакана.
— О, Сиси! — възкликна Кари. И добави: — Не се притеснявай. Ще отмине. Виж, трябва да…
— Знам — каза Сиси. — Нямаш време за мен. Няма нищо. После ще поговорим. — И се отдалечи.
Сиси Йорк и най-добрата й приятелка Каролайн Евърхард са на 25 години и като повечето 35-годишни жени са дошли в Ню Йорк да правят кариера.
Каролайн Евърхард е нощен репортер в централно манхатънско издание. Пристигнала е преди три години от Тексас. Тя е от момичетата, които са красиви в лицето, но са леко пълнички. Обаче не им пука — поне не до такава степен, че да им проличи.
Сиси е пълна нейна противоположност — руса, много слаба, със странно елегантно лице, което повечето хора не забелязват, защото тя не е убедена, че е красива. Сиси е секретарка на Йорги, известния, но саможив дизайнер на цветя.
Дошла е в Ню Йорк от Филаделфия преди година и половина.
— Тогава бях една малка Мери-Тайлър Мур47 — разказва. — В чантичката си носех бели ръкавици. Първите шест месеца не мръднах никъде. Ужасно се боях да не загубя работата си.
А сега?
— Вече не сме примерни момичета. Думата „примерни“ не ни приляга — обяснява Сиси с типичния за Източното крайбрежие провлачен говор, който е и секси, и апатичен.
— Непрекъснато скандализираме хората — добавя Каролайн.
— Каролайн е прочута с темпераментните си изблици — пояснява Сиси.
— А Сиси не говори с никого. Само гледа гадно.
Двете са скрепили така приятелството си чрез типичната сплав за спояване на женски приятелства — заради мъж идиот.
Преди да срещне Сиси, Каролайн се запознала със Сам, 42-годишен инвестиционен банкер. Засичали се винаги, когато излизала. Той имал гадже — швейцарка, опитваща се да пробие в телевизията. Една вечер Сам и Каролайн се срещнали в „Спай“, били пияни и почнали да се целуват. Засекли се и друга вечер, отишли в апартамента му и правили секс. Повторили го няколко пъти. После приятелката на Сам била депортирана.
Но пък „връзката“ му с Каролайн продължила в същия дух. Засечели ли се някъде, не минавало без секс. Една вечер тя го видяла в „Систъм“ и му направила „чекия“ в ъгъла. После излезли навън и се любили зад боклукчийска кофа в малка уличка. Накрая Сам си закопчал панталона, целунал я по бузата и казал:
— Много ти благодаря. Ще се видим по-късно.
Каролайн започнала да го замеря с боклук.
— Не съм приключила с теб, Самюъл — казала.
След няколко седмици Сиси видяла в „Каса ла фем“ двама свои познати. С тях имало още един мъж. Той бил тъмен, носел тънка бяла риза с копчета на яката и панталон в цвят каки. Личало, че тялото му било страхотно. Изглеждал стеснителен и тя започнала да флиртува с него. Току-що се била подстригала и непрекъснато отмятала бретона от очите си, гледала го и отпивала от шампанското си. Тримата щели да ходят на рожден ден на някакво момиче в мансарда в Сохо. Поканили и нея. Тръгнали пеш. Сиси все се кикотела и се блъскала в мъжа и в един момент той я прегърнал.
— На колко години си? — попитал.
— На 24.
— Идеална възраст — казал.
— Идеална ли? За какво? — попитала тя.
— За мен — отвърнал мъжът.
— Ти на колко години си? — попитала Сиси.
— На 36 — казал. Излъгал.
На рождения ден имало много народ. Бира в бъчонка, водка и джин в пластмасови чаши. Сиси тъкмо била се извърнала от бара и се канела да отпие от бирата си, когато забелязала от другия край на мансардата срещу нея да се носи някакво видение. Едро момиче с дълга тъмна коса, с червено червило и неясно защо с дълга „рокля“ (Ако може да се нарече така, помислила си Сиси), явно ушита от шалове от шифон на цветя. Арабски нощи!
Мъжът се обърнал точно преди непознатата да се блъсне в тях.
— Каролайн! — възкликнал. — Страхотна рокля!
— Благодаря, Сам — отвърнала тя.
— Да не е от новия дизайнер, за когото ми разправяше? — попитал мъжът. — Дето щял да ти ушие цял куп рокли безплатно, ако пишеш за него? — Ухилил се.