В края на краищата жената решава дали един мъж е привлекателен, или не. И ако мъжът никога не направи опит да се ожени, да даде и своя дял… Мисля, че на жените им писва. И с право.
— Ето какво става — каза Норман, фотограф. — Да вземем например Джак. Нали го познаваш? Всички го познават. Аз съм женен от три години. Джак познавам от десет. Онзи ден си мисля: през тези години връзките му не са траели повече от шест месеца. В Деня на благодарността50 отиваме на вечеря у приятели. Всички се познаваме от години. Тези, които не са семейни, поне имат сериозни приятели. Но пристига Джак — пак с бъбрече. На 20 и няколко години. Русо. Естествено оказва се, че е стюардеса, с която се е запознал предната седмица. Така че, първо, тя е непозната, не пасва на компанията и променя тона на вечерта. Той също е некомуникативен, защото мисли само как ще я изчука. При всяко събиране е така. Защо въобще да го каним?! След Деня на благодарността жените в компанията решиха, че не ни трябва. И той беше низвергнат.
Саманта Джоунс вечеряше в „Киоск“ с Магда, писателката. Обсъждаха ергените, и по-точно — Джак и Хари.
— Някой спомена, че Джак още говорел за „бройки“ — каза Магда. — Така се изразяваше и преди 15 години. Мъжете смятат, че само жените може да имат лоша репутация. Грешат. Не разбират ли, че като видиш с кого искат да са — с блондинка, и на теб ти се отщява да си с мъж, който се държи така?!
— Вземи например Хенри — предложи Саманта. — Джак донякъде го разбирам — посветил се е на кариерата си и печели много. А Хенри не иска това. Твърди, че не се блазнел от власт и пари. От друга страна, не се интересува и от любов и семейство. Тогава за какво живее? Какъв е смисълът на съществуванието му?
— Пък и — добави Магда — кой знае къде са си пъхали оная работа.
— Повече от безинтересно ми е — каза Саманта.
— Онзи ден срещнах Роджър — пред „Мортимърс“, разбира се — започна Магда.
— Той сигурно вече е към 50-те — предположи Саманта.
— Някъде там. Нали знаеш, че излизах с него, когато бях на 25 години. Списание „Таун анд кънтри“ току-що го беше обявило за една от най-изгодните партии в Ню Йорк. Помня, че си помислих: „Глупости!“ Първо, той живееше с майка си. Вярно, че тя беше на най-горния етаж на градската им къща, но все пак… Имаше и идеална къща в Саутхамптън, и идеална къща в Палм Бийч, и членуваше в „Бат и Тенис“. Но знаеш ли, това беше всичко. Това беше животът му. Да играе ролята на подходящ ерген. А под повърхността нямаше нищо.
— С какво се занимава сега? — попита Саманта.
— С обичайното — отвърна Магда. — След като се пробва с всички момичета в Ню Йорк и те му хванаха номера, замина за Л. А. Оттам — за Лондон, а сега е в Париж. Каза, че се върнал за два месеца, да видел майка си.
Двете жени избухнаха в смях.
— Чуй това — рече Магда. — Разправи ми една история. „Много обичам французойките“, казва. Отишъл на вечеря у един френски баровец с три дъщери. „Бих взел всяка за жена“, вика. И така, на вечеря е, мисли си, че се представя отлично, и разправя за приятеля си — арабски принц, който имал три жени, и то сестри. Французойките го поглеждат злобно и вечерята приключва скоропостижно.
— Мислиш ли, че разбират? Мислиш ли, че съзнават колко жалки са? — попита Саманта.
— Не — отсече Магда.
На другия ден Саймън Пайпърсток проведе няколко телефонни разговора от чакалнята за първа класа на международното летище „Кенеди“. Единият беше с млада жена, с която беше ходил преди няколко години.
— Заминавам за Сиатъл — каза. — Не се чувствам добре.
— Така ли? — Произнася го почти радостно.
— По някаква причина всички ми казват, че поведението ми било осъдително. Отвратително.
— Ти смяташ ли, че е отвратително?
— Донякъде.
— Разбирам.
— Връзката ми с Мери не върви, затова отидох на купона с красиво младо момиче — моя приятелка. Тя е добро момиче. И ми е приятелка. Но всички се нахвърлиха върху мен.