Предната година Скипър, Кари и Ривър Уайлд ходиха на коледния купон на Бел в семейното й имение извън града. Скипър ги закара с мерцедеса си. Ривър седеше отзад като важна персона и настояваше да сменят станциите, докато не му намерят поносима музика. После се върнаха в апартамента му, където двамата с Кари си говореха, а Скипър мърмореше, че е паркирал непозволено. После отиде до прозореца и като погледна навън, колата му естествено беше вдигната. Разкрещя се, а Кари и Ривър му казаха да млъкне и да смръкне кокаин или да изпуши един джойнт, или поне да пийне още малко. Решиха, че се държи истерично.
На другия ден Станфорд Блач и Скипър отидоха да освободят мерцедеса му. Едната гума беше пукната и Скипър я смени, а Станфорд седеше в колата и четеше вестник.
— Ще ми направиш ли една услуга? — попита Станфорд Блач.
С Кари бяха на традиционния си коледен обяд в „Хари Чиприани“.
— Трябва да продам няколко картини на аукцион в „Сотби“. Искам да седиш сред публиката и да наддаваш.
— Добре — съгласи се тя.
— Честно казано, без пукната пара съм — призна Станфорд. След като загуби инвестициите си в една рок група, семейството му го отряза. А той прахоса целия хонорар за последния си сценарий. — Голям глупак съм — рече.
Освен това Станфорд пишеше сценарий за Пакета и плащаше уроците му по актьорско майсторство.
— Той, разбира се, каза, че не е обратен — поясни Станфорд, — но не му повярвах. Никой не ме разбира. Аз се погрижих за хлапето. Нощем заспиваше, докато говорехме по телефона. Със слушалката в обятията си. Не съм виждал толкова беззащитен човек! Толкова объркан!
Предната седмица Станфорд поканил Пакета на благотворителна вечер в Института по костюмите в „Метрополитан“52. Той откачил.
— Казах му, че е полезно за кариерата му. Пакета ми се развика — обясни Станфорд. — Настоя, че не е обратен. Да съм го оставел на мира. Закани се, че нямало повече да ми проговори.
Отпи от коктейла си.
— Хората мислят, че съм влюбен в него тайно. Аз смятах, че не съм. Веднъж ме наби. Бях в апартамента му. Скарахме се. Бях му уредил прослушване с един режисьор. Пакета каза, че бил много уморен. Помоли ме да си тръгна. Отвърнах му: „Да го обсъдим.“ Той ме блъсна към стената, а после буквално ме вдигна и ме хвърли по стълбите. Нали живееше в евтин блок без асансьор. Такъв красавец! Оттогава ме наболява рамото.
Кари получаваше оплаквания от Скипър. От по-възрастни от него жени. Като агентката й и една редакторка в списание. Пускал им ръка под масата, докато вечеряли в най-различни ресторанти.
Кари му се разкрещя по телефона, докато й правеха прическа за благотворителната вечер в Института по костюмите. В този момент се прибра Тузаря с огромен пакет под мишница.
— Какво е това? — попита тя.
— Подарък за мен — отвърна.
Влезе в спалнята и се появи с бяло палто от норка в ръка.
— Честита Коледа!
— Скипър, трябва да затварям — каза Кари.
Само преди три Коледи Кари живееше в ателие, в което преди два месеца беше починала възрастна жена. Нямаше пари. Една приятелка й беше заела къс морска пяна за легло. Имаше само палто от норка и куфар „Луи Вуитон“, които бяха откраднати, когато апартаментът неизбежно беше обран. Но дотогава тя спеше на морската пяна, завита с коженото палто, и продължаваше да излиза всяка вечер. Хората я харесваха и не задаваха въпроси. Веднъж беше поканена на поредния купон в нечий луксозен апартамент на Парк авеню. Знаеше, че няма място там, и макар идеята да се натъпче с безплатна храна да беше изкусителна, не можеше да отиде. Вместо това се срещна с известен мъж. Той я покани на вечеря и Кари си помисли: „Майната ви! На всички!“
Отидоха в „Елио“ и седнаха на предна маса. Мъжът се смя много и яде сухар със студено масло от ножа.
— Известна писателка ли си? — попита.
— Другия месец в „Уманс дей“53 ще излезе мой разказ — отвърна тя.
— В „Уманс дей“ ли? Него кой го чете?!
После рече:
— На Коледа ще съм на Сейнт Бартс54. Била ли си там?