Разправяха, че Нико Бароун веднъж отишла да закуси в „Канди кичън“ по пижама и пантофи, но Кари не го каза на репортера. Пък и защо?
Той нямаше да разбере. Нямаше да се удържи. Щеше да се почувства длъжен да я разобличи. Защото момиче, което е способно да влезе в „Канди кичън“ по пижама, не би отишло на закуска с него. И репортерът би си отмъстил в пресата.
Ето защо не беше странно, че някъде към началото на май Нико Бароун се обади на Кари. Уж за съвет какво да прави с него.
— Остави го на мен — отвърна Кари.
Обади му се.
— Статията е преждевременна — каза. — Засега няма клюка.
Ето защо не беше странно, че малко след това двете с Нико пак започнаха да си говорят по телефона. Макар да не се бяха виждали осем години. Макар че и двете живееха в Ню Йорк.
Ето защо не беше странно, че Нико Бароун се оказа свидетелка на един от показателните инциденти.
Трябва да беше началото на юни в Манхатън. Както всяка сутрин Кари и Тузаря обсъждаха какво ще правят вечерта.
— Имам някакъв ангажимент. Не знам какъв — каза той.
— Добре — отвърна Кари. Вече беше препатила достатъчно, за да се научи да бъде предпазлива, когато Тузаря отказваше да навлезе в подробности. Макар да държеше графика за деня в ръката си — секретарката му го разпечатваше всяка вечер. Макар вече да беше задвижил сделката за фирмата за голф екипи.
Не задавай въпроси.
Благодаря ви, че превъзпитахте Тузаря.
— А ти какво ще правиш? — попита той.
— Ще се видя с Нико.
— Добре — рече Тузаря. — Във всеки случай ще се видим тук към 11 часа.
Следобед, когато говориха по телефона, той каза, че щял да вечеря с Кееми Тайлон — банкера от „Голдам“.
В осем часа Кари влезе в „Ла Гулю“ и видя Кееми Тайлон да вечеря с приятелката си. Нико Бароун седеше отвън. С нея имаше някакъв мъж, който държеше ръката й. Беше хубавият син — бивш наркоман — на американски посланик, който сега работеше като юрисконсулт за един от телекомуникационните магнати.
— Чувал съм за теб — каза той на Кари.
— Искаше да се запознаете — поясни Нико.
— Чувал съм за теб — повтори той и се подпря с лакът на масата. — Чел съм твои статии.
— Чудесно! — отвърна Кари.
— Тя вероятно ти е разправяла за мен — каза мъжът, като кимна към Нико.
— Не — рече Кари. — Нищичко.
— Мислех, че искаш да го запазиш в тайна — обясни Нико. Кавалерът й смятал, че телекомуникационният магнат бил влюбен в нея. И ревнувал. Мислел, че телевизионният магнат може или не може да е наредил да я проследят.
Нико смяташе, че и двамата са луди.
Настъпи неловък момент, когато Кееми Тайлон дойде да ги поздрави, след като синът на американския посланик и бивш наркоман си отиде. Банкерът застана до масата и сложи крак на пръчката на стола.
— Исках само да ви кажа — рече, — че Тузаря е на вечеря в центъра. С хора от компанията за голф.
— Благодаря — отвърна Кари.
— Няма значение. Не е важно. Нагласено е — успокои я Нико, когато мъжът си тръгна.
Като се върна в апартамента на Тузаря, Кари видя, че на секретаря е записано съобщение. Пусна го, макар отдавна да не беше прослушвала съобщенията му, тъй като последния път той беше се ядосал.
— Добре, добре — обеща тя. — Няма да ти прослушвам съобщенията. Няма да вдигам телефона, като те няма.
— Можеш да вдигаш телефона, но са ми казвали, че са ми оставяли съобщения, а аз не ги намирам.
Тя само го изгледа.
Както предполагаше, новото съобщение беше от Кееми за Тузаря. Френетично. „Исках да ти кажа, че тази вечер Кари ме видя…“ Кари го запази. Когато Тузаря се прибра — в 0,43 ч., тя му го пусна.
— Това не значи нищо — рече той. Беше в много добро настроение. — Кееми просто не знае какво става.
Кари не му напомни за следобедния им разговор. След два дена някой й каза, че бил в ресторанта, в който бил на вечеря и Тузаря, и че вечерята действително била делова, макар да присъствало и едно момиче, но то очевидно било свързано с бизнеса.
Тя вече не слушаше. Не я интересуваше. Вече се дистанцираше и отделяше в свое пространство.
Още не може да си спомни кой твърдеше, че бил в същия ресторант.
По време на празниците за Четвърти юли Тузаря непрекъснато изчезваше някъде с Великолепния и неговия хъмър62. Казваха, че отиват до магазина. Казаха, че отиват до магазина шест пъти за два дена. Връщаха се с кисели краставички. После казаха, че отиват да карат ролери. Кари не им обърна внимание.